Ислямски принос към културата на средновековна Европа

Християнин и мюсюлманин, играещи шах, илюстрация от *Книгата на игрите* на Алфонсо X (ок. 1285 г.). ^[1]

През Развитото средновековие ислямският свят е достигнал своя културен връх, а информация и идеи проникват оттам в Европа през Ал-Андалус, Сицилийския емират и кръстоносните държави в Леванта. Гръцки класически и арабски текстове по астрономия, математика и медицина, преведени на латински, водят до трансформацията на почти всички дисциплини в средновековния латински свят, като особено силно се усеща влиянието на мюсюлманските философи в натурфилософията, психологията и метафизиката. Друг принос са технологичните и научни иновации, проникнали чрез Пътя на коприната, включително китайски изобретения като хартията, компаса ^[2] ^[3] и барутът.

Ислямският свят влияе и на други аспекти на средновековната европейска култура, отчасти чрез оригиналните иновации, направени по време на ислямския златен век, в различни области като изкуствата, селското стопанство, алхимията, музиката, грънчарството и др.

От този период датират много арабски заемки в западноевропейските езици, включително английски, предимно чрез старофренски. ^[4] Това включва традиционни имена на звезди като Алдебаран, научни термини като алхимия (откъдето и химия ), алгебра, алгоритъм и т.н. и имена на стоки като захар, камфор, памук, кафе и т.н.

Пътища на проникване

През Средновековието Европа и ислямските държави имат множество допирни точки. Основните точки на проникване на ислямското знание в Европа са в Сицилия и в Испания, особено в Толедо. В Сицилия, след ислямското завладяване на острова през 965 г. и повторното му завоюване от норманите през 1091 г., се развива синкретична нормандско-арабско-византийска култура, поощрявана от владетели като крал Роже II Сицилиански, който има ислямски войници, поети и учени в своя двор. Мароканецът Мохамед ал-Идриси пише за Роже географския труд с карти Книга на приятните пътувания в далечни земи или Tabula Rogeriana, един от най-забележителните географски трактати на Средновековието. ^[5]

Кръстоносните походи също засилват обмена между Европа и Леванта, като в него играят основна роля италианските морски републики. В Леванта, в градове като Антиохия, арабската и латинската култури се смесват интензивно. ^[6]

През XI и XII век много християнски учени пътуват до мюсюлманските земи, за да се учат. Сред тях са например Леонардо Фибоначи (ок. 1170 – ок. 1250), Аделард от Бат (ок. 1080 – ок. 1152) и Константин Африкански (1017 – 1087). От XI до XIV век множество европейски студенти посещават мюсюлмански центрове за висше образование, за да изучават медицина, философия, математика, космография и други предмети. ^[7]

Източници

↑ Lebedel, p.109
↑ Needham, Joseph. Cambridge University Press. University of California Press. с. 173.
↑ McEachren, Justin W. General Science Quarterly, Volumes 5 – 6. University of California Press. с. 337.
↑ Lebedel, p.113
↑ Lewis, p.148
↑ Lebedel, p.109 – 111
↑ Ghazanfar, Shaikh M. Medieval Islamic economic thought: filling the „great gap“ in European economics. Psychology Press, 2007. ISBN 978-0-415-44451-4. с. 126.

Литература

Lebedel, Claude (2006). Les Croisades, origines et conséquences. Editions Ouest-France, ISBN 2-7373-4136-1, OCLC 181885553
Lewis, Bernard (1993). Les Arabes dans l'histoire. Flammarion, ISBN 2-08-081362-5, OCLC 36229500

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Islamic world contributions to Medieval Europe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Lebedel1-1] Lebedel, p.109

[needhamb-2] Needham, Joseph. Cambridge University Press. University of California Press. с. 173.

[mceachren-3] McEachren, Justin W. General Science Quarterly, Volumes 5 – 6. University of California Press. с. 337.

[4] Lebedel, p.113

[5] Lewis, p.148

[6] Lebedel, p.109 – 111

[7] Ghazanfar, Shaikh M. Medieval Islamic economic thought: filling the „great gap“ in European economics. Psychology Press, 2007. ISBN 978-0-415-44451-4. с. 126.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]