Исая (епископ на България)
Исая e епископ на България от IХ в., чието съществуване е безспорно засвиделствано с неговия официален молдивул (оловен печат) носещ надписa „Исайа епископ на България“ [1], но за когото не са запазени други сведения.
Вероятно именно той е първият български епископ[2] пратен от Цариград да води покръстването на народа от Борис I в 865 г. и оглавил местната новосъздадена църква. С идването на епископите пратени от Рим в 867 г. византиската мисия приключва и първият епископ на България напуска страната.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бистра Николова, За „Исая епископ на България“ от един печат. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 3, ч. 2, 2007, 49-57.
- ↑ Печат на Исая, епископ на България (864-866)- Иван Йорданов, Корпус на печатите на средновековна България, изд. Агато, С.2001.
- ↑ когато трябваше да включа този печат (на „Исайа епископ на България“) в Корпуса на българските печати и съответно да го ситуирам във времето, то единствената възможност, която ми изглеждаше логична е времето след покръстването до появата в България на латинската мисия, т.е. 864-866 г., когато начело на българската църква е стоял епископ. – проф. Иван Йорданов, България при Борис I (852-889,+907). Приносът на сфрагистиката. Християнска култура в Средновековна България, В. Търново, Фабер, 2008, стр. 44-47.