Исара
Исара | |
Една от мегалитните арки в местността Исара | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | България |
Област | Област Пазарджик |
Археология | |
Вид | Мегалитно светилище |
Период | IV – II век пр. Хр. |
Епоха | късна Бронзова епоха - Желязна епоха - Античност |
Мегалитното светилище Исара се намира в едноименната местност на 5,5 km от град Стрелча, на връх на възвишение с надморска височина около 620 m.[1]
Откритие
[редактиране | редактиране на кода]В района на Централна Средна гора между 2010 и 2012 година са проведени мащабни проучвания към втория етап на проекта „Тракийски светилища от Западните Родопи“, организиран от Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури, в сътрудничество с Национален археологически институт с музей при БАН – София, Народна обсерватория „Юрий Гагарин“ - Стара Загора, Регионален етнографски музей - Пловдив и студенти от трети курс специалности „Културология“ и „Култура и медии“. През лястото на 2011 г., като част от този проект се осъществява археоастрономическо заснемане на мегалитните светилища Кулата, Голяма и Малка Кочула, Исара, което даде възможност да се определи с точност времето на протичане на древните обреди тук – пролетното и есенно равноденствие при Кулата и лятното слънцестоене при Исара.[2]
Описание и особености
[редактиране | редактиране на кода]Обектът в местността Исара се намира от източната страна на шосето за град Копривщица. Светилището е оформено от три скални групи, като централно място заема внушителна сложна мегалитна арка, която погледната отгоре наподобява буквата Y. Арката е съставена е от обработени мегалитни късове, поставени един върху друг. Ориентацията на главния вход е север-юг, а от източната страна, посредством вкопаване се проектира „слънчево зайче“. По скалните групи около нея ясно личат следи от вторични скални изсичания. Височината на съоръжението е 2,80 m, а дължината 2,10 m. Светлият отвор е с височина 1,36 m на 1,10 m. На останалите две групи се наблюдават множество вкопавания в различна големина и форма. Обектът се намира в близост до светилищата Скумсале и Качулата.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Кулата (светилище)
- Скумсале
- Качулата
- Студен кладенец (светилище)
- Светилище Гарванов камък (Старосел)
- Люляковото светилище
- Жаба могила
- Тракийска резиденция „Смиловене“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ wikimapia.org - Култов комплекс Киселицата - Исара
- ↑ а б Ал. Гоцев, Н. Петкова. Издирвания на археологически обекти на територията на община Стрелча. – АОР през 2011, София, 2012, 545-546.
|