Направо към съдържанието

Исак Ревзин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исак Ревзин
Исаа́к Ре́взин
руски семиотик
Роден
Починал
28 март 1974 г. (50 г.)

Националност СССР
Научна дейност
ОбластЛингвистика, семиотика
Работил вИнститут по славянознание и балканистика към РАН
Семейство
СъпругаОлга Ревзина
ДецаГригорий Ревзин
Евгений Ревзин

Исак Йосифович Ревзин (Исаа́к Ио́сифович Ре́взин) е руски езиковед и семиотик от еврейски произход. Един от основоположниците на семиотичната школа в Тарту.

Роден е през 1923 г. в Истанбул. През 1945 г. завършва германистика в Московския държавен педагогически институт за чужди езици „Морис Торез“. През 1945-1955 г. работи като редактор и старши редактор в немската редакция на издателството на Академията на науките на СССР.

Преподава на катедрата по превод на в Московския държавен педагогически институт за чужди езици „Морис Торез“. От 1961 г. е старши научен сътрудник в Институт по славянознание и балканистика към РАН.

  • Негов брат е Григорий Йосифович Ревзин (1885—1961), писател, член на Съюза на писателите на СССР, автор на много биографии в поредицата „Животът на забележителните хора“, сред които „Колумб“ (1937—1947), „Риего“ (1939, 1958), „Коперник“ (1949) и „Ян Жижка“ (1952).
  • Негова съпруга е Олга Григориевна Ревзина (р. 1939), лингвист, доктор на филологическите науки, професор в Московския държавен университет.
  • Олга и Исак Ревзини имат две деца: Григорий Ревзин (р. 1964), изкуствовед, и Евгений Ревзин (р. 1972), журналист.
  • Модели языка. М.: Издательство АН СССР, 1962
  • (в съавторство с В. Ю. Розенцвейг) Основы общего и машинного перевода: учебное пособие для студентов институтов и факультетов иностранных языков. М.: Высшая школа, 1964
  • Метод моделирования и типология славянских языков. М., 1967
  • (в съавторство с О. Г. Ревзина) Семиотический эксперимент на сцене (Нарушение постулата нормального общения как драматургический приём, Уч. зап. Тартуского университета, 1971, в. 5
  • Современная структурная лингвистика: проблемы и методы. М.: Наука, 1977
  • Структура языка как моделирующей системы. М.: Наука, 1978