Исак Дука Ватаци
Исак Дука Ватаци | |
Роден |
1187 г.
|
---|---|
Починал | 1261 г.
|
Семейство | |
Баща | Василий Ватаци |
Братя/сестри | Йоан III Дука Ватаци |
Деца | Йоан Дука Ватаци Стратегопулина |
Исак Дука Ватаци (Ίσαάκιος Δούκας Βατάτζης) е византийски аристократ и сановник – брат на никейския император Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254).
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Точният му произход е неясен: вероятно роден ок. 1188, той е най-големият от тримата братя в семейството, заедно с Йоан III (най-малкия) и още един неизвестен по име брат.[1] Техните родители не са известни, но съвременните учени смятат, че най-вероятно това са били пълководецът Василий Ватаци и неговата неизвестна съпруга, която е била братовчедка на византийските императори Исак II Ангел и Алексий III Ангел.[2] Подобно на брат си Йоан III,[3] Исак, изглежда, не е използвал фамилното име Ватаци, а е бил известен само като Исак Дука.[4]
Сведенията за живота му се оскъдни. През 1253 г. е притежавал титлата севастократор[5], а в качеството си на пансеваст севаст и паракимомен на големия печат (sphendone) присъства на подписването на договора от Нимфеум с Република Генуа на 13 март 1231 г. След това заедно с Теодор Кривициот и архидякона на „Света София“ Лъв, Исак е изпратен на посолство в Генуа, за да ратифицира договора.[4] Умира по време на преговорите и е погребан в катедралата на Генуа .[6]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Известно е, че е имал поне две деца: син на име Йоан, който починал млад, и неизвестна по име дъщеря, която се омъжила за Константин Стратегопул. [4] Синът му Йоан се оженил за Евдокия Ангелина и станал баща на императрица Теодора Палеологина, съпругата на император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282), основател на династията Палеолози.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Varzos 1984, с. 855–857; Polemis 1968, с. 107–109.
- ↑ Polemis 1968, с. 107–109; Varzos 1984, с. 851–853, 855–857; Macrides 2007, с. 150.
- ↑ Polemis 1968, с. 107 – 108.
- ↑ а б в Polemis 1968, с. 109; PLP, 5691. Δούκας Ἰσαάκιος.
- ↑ PLP , 5691. Δούκας Ἰσαάκιος.
- ↑ Geanakoplos 1959, с. 86; PLP, 5691. Δούκας Ἰσαάκιος.
- ↑ Polemis 1968, с. 109; Macrides 2007, с. 269–270; PLP, 5691. Δούκας Ἰσαάκιος, 6228. Εὐδοκία.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Geanakoplos, Deno John (1959). Emperor Michael Palaeologus and the West, 1258–1282: A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, https://books.google.com/books?id=MPscAAAAYAAJ
- ((en)) Macrides, Ruth (2007). George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford: Oxford University Press, ISBN 978-0-19-921067-1, https://books.google.com/books?id=v_0LdWboHXwC
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784665, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iaak Doukas Vatatzes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |