Исай Добровен
| Исай Добровен | |
| руски диригент | |
.jpg) | |
| Роден |
27 февруари 1894 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 декември 1953 г.
|
| Погребан | Норвегия |
| Учил в | Московска консерватория |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | пиано |
| Уебсайт | |
| Исай Добровен в Общомедия | |
Исай Александрович Добровен, роден като Ицхок Зорахович Барабейчик, е руски диригент, пианист, оперен режисьор и композитор от еврейски произход.[1] Напуска Съветския съюз през 1922 г. и става норвежки гражданин през 1929 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 февруари (стар стил 15 февруари) 1892 г. в Нижни Новгород, Руска империя. Учи в Московската консерватория, където негови учители са Константин Игумнов и Сергей Танеев. Завършва със златен медал.[2] През 1911 – 1912 г. учи във Виена при Леополд Годовски,[3] а след това се премества в Париж. Там той принадлежи към кръга на руските изгнаници около поета Максим Горки, но след шест месеца се завръща в Москва.
В Москва свири под диригентството на Сергей Кусевицки и Николай Малко, свири в трио с Грегор Пятигорски и Миша Мишаков и понякога акомпанира на Фьодор Шаляпин. Като пианист и композитор работи в театъра на Станиславски (Московски художествен театър).
От 1917 до 1921 г. преподава в Московската филхармонична консерватория, професор. През 1921 – 1922 е диригент на Болшой театър в Москва.[2][3]
Напуска Русия през 1922 г. В Германия режисира първото немско представление на „Борис Годунов“ на Мусоргски (Дрезденска опера, 1922).
Дирижира Филхармоничния оркестър на Осло (1928 – 1931), в Софийската опера (1927 – 1928), както и оркестрите на Симфоничния оркестър на Сан Франциско (1931 – 1934) и Симфоничния оркестър на Гьотеборг (1941 – 1953).
През 1948 – 1949 г. дирижира опери от руски композитори в Ла Скала в Милано.
Добровен работи с Николай Меднер, Артур Шнабел и други известни музиканти.
През 1949 г. кани Борис Христов в „Хованщина“ и в „Борис Годунов“,[4] през 1950 г. правят записи на „Княз Игор“ и „Садко“. Исай Добровен убеждава Борис Христов във възможностите му да изпее едновременно две партии в „Княз Игор“ – на Галицки и Кончак, а също и трите басови партии в „Борис Годунов“ – на Борис, Пимен и Авраам – запис, направен в Париж (1952) с участието и на Николай Геда, Ким Борг и др., който получава широка известност.[4][5]
Бил е и близък приятел на руския писател Максим Горки и норвежкия изследовател Фритьоф Нансен.
Последният му концерт с Филхармонията на Осло е през декември 1952 г., а последният му концерт е на 19 януари 1953 г., когато дирижира Щутгартския оркестър. Умира на 9 декември 1953 г. в Осло на 62 години.
Композиции
[редактиране | редактиране на кода]Добровен композира двадесет произведения, включително концерт за пиано, соната за цигулка, сценична и филмова музика, хорови и солови песни и малки пиеси за цигулка и пиано. Концертът за пиано, който самият той изпълнява в международен план, напоследък получава повече внимание. Следва композиторския стил на Рахманинов, Александър Скрябин и Николай Метнер.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Shirakawa, Sam H. The Devil's Music Master: The Controversial Life and Career of Wilhelm Furtwängler. Oxford University Press, 1992. ISBN 0195065085. с. 255.
- ↑ а б Musical courier. The Music magazine, Issue 149. New York, Musical Courier Co., 1954. OCLC 1779900.
- ↑ а б Mekaitė, Danutė. Isaj Dobrovein // Посетен на 3 май 2024.
- ↑ а б Луканов, Нино. Борис Христов // с. 138 – 139. Посетен на 19 март 2022.
- ↑ Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив, 1994. ISBN 954-18-0024-6. с. 47, 60, 86.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Исай Добровен в
- Issay Dobrowen biography (in Russian)
- Issay Dobrowen biography from Simax
- Free scores by Issay Dobrowen at the International Music Score Library Project (IMSLP)
- Familie Dobrowen
|
