Ириней Константинов
Облик
Ириней Константинов | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1970 – |
Семейство | |
Баща | Борис Константинов |
Уебсайт |
Ириней Борисов Константинов е български актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 март 1949 г. в София. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Гриша Островски.
След това започва да играе на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1972 – 1976). Оттам нататък работи в Театър „Сълза и смях“ (1976 – 1984), а от 1984 г. до днес играе в Театър „София“.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Мизантроп“ (Молиер) – Филинг
- „Идиот“ (Фьодор Достоевски) – княз Мишкин
- „Полет над кукувиче гнездо“ (Кен Киси) – Били
- „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Клавдио
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Обратно към небето“ (1989) (от Цветана Нинова по мотиви от романа „Южна поща“ на Антоан дьо Сент Екзюпери, реж. Павел Павлов) – Антоан, пилот
- „Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
- „Самодива“ (1986) (П.Ю. Тодоров)
- „Незабравими дни“ (1985) (Лозан Стрелков), 2 части
- „Нощта на славеите“ (1985) (В. Ежов)
- „Владетелят на света“ (1985) (Александър Беляев)
- „Егмонт“ (1984) (Гьоте)
- „Кандидати за славата“ (1983) (Иван Вазов)
- „Изубеното писмо“ (1981) (Йон Лука Караджале)
- „Хайдушки копнения“ (1980) (Пейо Яворов)
- „Женски игри“ (1980) (Кшищоф Зануси и Едвар Жебровски)
- „Идеалният мъж“ (1980) (Оскар Уайлд)
- „Ернани“ (1979) (Виктор Юго)
- „Изпити“ (1979) (Драгомир Асенов)
- „Третото поколение“ (1978) (Николай Мирошниченко)
- „Дона Росита“ (Федерико Гарсия Лорка) – годеникът
- „Балдуин Фландърски“ (1977) (Радко Радков) – Калоян
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2024 | Алфа | 12 | Девата | |
2014 | Под Прикритие | Адвокат на Попов | ||
2013 | Слънчево | България / Афганистан / Австрия / Италия / Йордания / Сърбия / Черна гора | приятел на доктор Йотов | |
2012 | Отплата | 12 | Йордан Йорданов | |
2010 | Бягството („The Way Back“) |
САЩ / ОАЕ / Полша | Януш, 1989 | |
2010-2011 | Стъклен дом | 64 | (в 5 серии) | |
2006 | „Китайската жена“ („La Moglie cinese“) |
4 | Италия | Луан |
2005 | Едно пътуване до хоризонта | баровецът Иван | ||
2005 | Премълчана любов („Un amour à taire“) |
Франция | полицай в коридора | |
2005 | Последният господар на Балканите („Le Dernier seigneur des Balkans“) Последният бей на Балканите (2 заглавие) |
6 | Франция / Гърция / Полша / Испания / Белгия / България | |
2003-2013 | По съвест („Un caso di coscienza“) Подозрения (2 заглавие) |
30 | Италия / България | |
2003 | Едно дете в повече | 7 | доцент Костов | |
2002 | Йоан XXIII. Папата на мира (Papa Giovanni – Ioannes XXIII) |
2 | Италия / Германия | затворник Рицо |
2002 | Сага за Арчибалд („Archibald“) |
13 | Франция / Швейцария / Канада / България / Гърция | |
1997 | Рекет („Il Racket“) Гражданинът въстава- (2 заглавие) |
6 | Италия | |
1995 | Октопод 7: Разследването на смъртта на комисар Катани (La piovra 7 – Indagine sulla morte del commissario Cattani) |
6 | Италия / Франция / Германия / Испания / Австрия | Монтеверди, депутат |
1994 | Берлин ’39 („Berlin '39“) |
Италия / Франция | Клаус | |
1993-1995 | Полицаи и престъпници | 3 | капитан Тонев (в Голямата ченгеджийница“) | |
1991-1992 | Любовниците | 8 | кумът (във 2-ра серия: „Сами“ (1991) | |
1989 | Живей опасно | годеникът на Ана-Лиза | ||
1989 | Омагьосаният замък | кралят | ||
1988-1996 | Новите приключения на Арсен Люпен („Le retour d'Arsène Lupin“) |
20 | Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия | (в 18-а серия „Herlock Sholmes s'en mêle“- 1989) |
1986 | Триптих за Апостола | „Апостола“ Васил Левски | ||
1986 | Преди да реши съдът | |||
1985 | Последният езичник | Гавриил, син на Борис I | ||
1985 | Борис I | 2 | Гавриил, син на Борис I | |
1984 | Подарък в полунощ | 2 | Фелипе Дерусети | |
1984 | Малкият Содом | капитан Кръстев | ||
1983 | Голямата игра („Большая игра“) |
6 | СССР / България | |
1981 | Ударът | капитан Йолов | ||
1980 | Спилитим и Рашо | 20 | излъганият хамалин (в 3-та серия: „Бедният хамалин и алчният търговец“) | |
1979 | Ленко | 2 | партизанин | |
1979 | Аберацио Иктус | 3 | ||
1979 | Трите смъртни гряха | Борис Дражев | ||
1977 | От другата страна на огледалото | майор Зигфрид фон Редер, братовчед на Ервин | ||
1974 | Дубльорът | Иван | ||
1974 | Зарево над Драва | 2 | ||
1973 | Последна проверка | 12 | войникът | |
1971-1972 | Това спокойно всекидневие | 3 | ||
1970-1971 | Ало, д-р Минев! | 5 | Андрей, синът на д-р Минев | |
1969 | Цар Иван Шишман | Драгомир (не е посочен в надписите на филма) | ||
1969 | Петимата от „Моби Дик“ | Иван |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ириней Константинов на сайта bgmovies.info
- ((en)) Ириней Константинов в Internet Movie Database
- ((ru)) Ириней Константинов в КиноПоиск
- ((ru)) Ириней Константинов в Кино-Театр
|