Ирина Чмихова
| Ирина Чмихова | |
| българска певица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 15 февруари 2020 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | поп музика |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран |
| Лейбъл | „Балкантон“ |
Ирина Чмихова е българска поп-певица и музикален педагог, един от основателите на поп-музиката в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 5 април 1930 г. в Пловдив в семейството на Николай Николаевич Чмихов, руснак и Цветана Димитрова Велева, българка.
Започва да пее още като студентка, през 1950 година, когато в България гостува руският пианист Евгений Комаров, създал музикален квартет в Руския клуб.
Завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Към този момент датират първите опити за създаване на поп-музика в България и Чмихова е поканена да се включи в тях. Докато е в театъра, участва на първото състезание за майстори на поп-изкуството в зала „България“, след което ѝ предлагат щатна работа (редовна длъжност) в Държавната концертна дирекция, на която ръководи изявите на всички изпълнители и артисти.
Ирина Чмихова изпълнява песни и шлагери на 7 езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков. Сред нейните хитове са „Гренада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“, „Тригодишна мъка“, по-известна като „Синьото елече“. Работи под съпровода на особено популярни оркестрови и инструментални състави като:
- „Стакато“ с ръководител Развигор Попов,
- оркестър "Балкантон" с диригент Димитър Ганев,
- оркестрите на Александър Събев, „София“,
- „Студио 5“, ръководен от Божан Хаджиев – китарист на Вили Казасян,
- ЕОБРТ, дирижиран от Вили Казасян.
В периода 1954 – 1970 г. осъществява редица концертни изпълнения, преминали с огромен успех в България и чужбина.
През 1968 г. тя е сред основателите на Естрадния отдел към БДК (Националната музикална академия, Консерваторията) в София и впоследствие - преподавател в него. Нейни ученици са: Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Есил Дюран, Михаил Йончев, Мая Нешкова, Христо Кидиков.
Ирина Чмихова умира на 89 години на 15 февруари 2020 г. в София.[1]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Сингли на 78 оборота (твърди плочи)
[редактиране | редактиране на кода]Малки плочи
[редактиране | редактиране на кода]- „Огньовете на Баку“/ „Мама“ (Балкантон – 2566)[4]
- „Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5537)[5]
- „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5662)[6]
- „Ирина Чмихова пее руски романси“ (Балкантон – ВТМ 5798)[7]
- „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – ВТМ 6118)[8]
- „Тамбурино“ – изп. Ир. Чмихова с орк. „Балкантон“, дир. Д. Ганев (Балкантон – ВТВ 10040)[9]
Дългосвирещи плочи
[редактиране | редактиране на кода]- 1979 – „Руски романси и цигански песни“ (Балкантон – ВТА 10451)[10]
Компактдискове
[редактиране | редактиране на кода]- 2005 – „Вечните руски романси и песни“
- 2008 – „Вечните руски романси и песни“
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 1982 – „Милионите на Привалов“ (6-сер. тв, България/ФРГ/Западен Берлин) – певица (в 2 серии: V и VI)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Почина Ирина Чмихова, Дарик, 15 февруари 2020 г.
- ↑ „Грешка“/ „Вечерна песен“ – 1664 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Кукурукуку“/ „Малагуена“ – 1672 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Огньовете на Баку“/ „Мама“ – 2566 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Ирина Чмихова“ – 5537 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Пее Ирина Чмихова“ – 5662 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Ирина Чмихова пее руски романси“ – ВТМ 5798 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Пее Ирина Чмихова“ – ВТМ 6118 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Тамбурино“ – ВТВ 10040 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
- ↑ „Ирина Чмихова. Руски романси и цигански песни“ – ВТА 10451 в сайта „Плочи от „Балкантон““, balkanton.su
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ирина Чмихова: „Семейството е най-важно“ Архив на оригинала от 2008-03-25 в Wayback Machine., интервю във в-к „Дума“, 28 април 2005 г.
- Петров, Здравко, „Ирина Чмихова – голямата легенда на българската естрада на 85“, БНР, пр. „Христо Ботев“, 12 април 2015 г.
- Биография и дискография в БГестрада.ком
