Ирина Харина
Ирина Харина | |
съветски военен разузнавач | |
Родена |
11 декември 1921 г.
|
---|---|
Починала | 2009 г.
|
Награди | орден „Велика Отечествена война“ |
Ирина Михайловна Харина по баща Иванинкова (11 декември 1921 г., Саратов – 2009 г., Москва) – съветска икономическа, държавна и политическа фигура.
Директор на Държавната обществена научно-техническа библиотека през 1978 – 1987 г. Участник във Великата отечествена война. Член на КПСС.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден през 1921 г. в Саратов. Бащата е бил работник, майката служителка. Завършила е гимназия в Москва. От септември 1939 г. до април 1942 г. учи в Московския авиационен институт.
По време на Великата отечествена война през април 1942 г. тя доброволно се присъединява към Червената армия и е изпратена на фронта.[1] Служила е в разузнавателната школа на Западния фронт. Като част от специална разузнавателна група тя е хвърлена зад вражеските линии. При кацане с парашут групата е открита и заловена от германците.
От май до септември 1942 г. тя работи във фабрика в град Мюлхаузен. През септември 1942 г. е изпратена в затвора в Ерфурт. През януари 1943 г. е изпратена в лагера в Брунсуик, а от април 1943 г. до януари 1945 г. е в концентрационния лагер Аушвиц. През януари 1945 г., по време на евакуацията на лагера, тя успява да избяга и се укрива при местното население до пристигането на Червената армия.[1]
От 1946 г. е на стопанска, обществена и политическа работа. През 1946 – 1987 г. – старши лаборант на Славянския отдел на Филологическия факултет на Московския държавен университет, библиотекар, старши, главен библиограф на Държавната научна библиотека на Министерството на висшето образование на СССР,[1] главен библиограф на групата за придобиване на чуждестранна литература на отдел за придобиване, началник на отдела за придобиване и научна обработка на чуждестранна литература и международен книгообмен, заместник-директор на Държавната обществена библиотека за наука и технологии на СССР за научна работа, директор на Държавната обществена библиотека за наука и технологии.
Тя почива в Москва през 2009 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Харина (девичья фамилия – Иванникова) Ирина Михайловна род. 1921 г. // женщины-на-войне.ргафд.рф. Архивиран от оригинала на 2024-03-02. Посетен на 2 март 2024.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Харина, Ирина Михайловна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |