Ирен Френ

Ирен Френ
	Ирен Френ
	Ирен Френ, 2009 г.
Родена	22 май 1950 г. (74 г.) Лориен, Морбиан, Франция
Професия	писател, журналист, историк
Националност	Франция
Активен период	1979 -
Жанр	исторически роман, мемоари, биография, драма, любовен роман, пътепис
Награди
Съпруг	Франсоа Френ (1969 – )
Деца	1
Уебсайт	www.irenefrain.com
	Ирен Френ в Общомедия

Ирен Френ (на френски: Irène Frain) е френска журналистка, историчка и писателка на произведения в жанра исторически роман, любовен роман, драма, биография, мемоари и пътепис.

Биография и творчество

Ирен Френ, с рожд. име Ирен ле Похон, е родена на 22 май 1950 г. в Лориен, Морбиан, Франция, в семейство с пет деца. Баща ѝ е учител, а майка ѝ е шивачка. Следва в лицея „Dupuy-de-Lôme“ в Лориен, където получава степен по класическа литература през 1972 г. След дипломирането си преподава класическа литература в различни гимназии в Лани сюр Марн, Шампини сюр Марн и в гимназия „Жак Декур“ в Париж през 1978 г. В периода 1975 – 1981 г. преподава латински и латино литература в университета „Нова Сорбона“ в Париж.

Първата ѝ книга „Quand les Bretons peuplaient les mers“ (Когато бретонците са населявали моретата) е публикувана през 1979 г. и представя златната епоха на морски Бретан.

Първият ѝ роман „Le Nabab“ (Набабът) от 1982 г. е романизирана художествена биография на морякът авантюрист Рене Мадек, който от обикновен моряк става военачалник в Индия през 18 век. Епичният роман има голям успех и пачели наградата „Maison de la Presse“.

През 1984 г. започва кариера и като журналистка, пишейки за „Paris Match“, „Elle“, „JDD“, „VSD“, „L'Histoire“ и др.

През 2004 г. тя и съпругът ѝ тръгват на пътешествие по стъпките на американския изследовател Джоузеф Рок (1884 – 1962) в пътуване, описано в „Au royaume des femmes“ (В царството на жените), което ги отвежда до четирите краища на Европа и Тибет. Оттогава тя редовно участва в действия подкрепящи тибетската кауза. Тя е посланик на Тибетската асоциация за детска помощ и на „Гласът на децата“. Член-основател е на Женския форум за икономика и общество.

През 2009 г. е издаден романа ѝ „Les Naufragés de l'île Tromelin“ (Корабокрушенците на Остров Тромелин), който има голям успех и получава редица награди, вкл. голямата награда на Морската академия.

Романите ѝ се характеризират с остро чувство на интрига, понякога сух и понякога пищен стил, опити за съпричастност с нейните герои, малко хумор и много въображение.

През 2010 г. е удостоена с отличието Офицер на Ордена на Почетния легион.

Ирен Френ живее със семейството си в Кудрей и Париж.

Произведения

Quand les Bretons peuplaient les mers (1979)
Les Contes du cheval bleu les jours de grand vent (1980)
Le Nabab (1982) – за живота на Рене Мадек
Modern Style (1984)
Désirs (1986)
Secret de famille (1989)
Histoire de Lou (1990)
La Guirlande de Julie (1991)
Devi (1992)
Quai des Indes (1992)
Vive la Mariée (1993)
La Vallée des hommes perdus (1994)
L'Homme fatal (1995)
La Fée chocolat (1995)
Le Roi des chats (1996)
Le Fleuve bâtisseur (1997)
L'Inimitable Cléopâtre (1998)
Клеопатра неподражаемата, изд.: ИК „Рива“, София (2001), прев. Пенка Пройкова
À jamais (1999)
La Maison de la source (2000)
Julien Gracq et la Bretagne (2000)
La Côte d'amour (2001)
Pour que refleurisse le monde (2002) – с Жетсун Пема
Les Hommes etc. (2003)
Le Bonheur de faire l'amour dans sa cuisine et vice-versa (2004)
Au royaume des femmes (2006)
À la recherche du royaume (2007)
Gandhi, la liberté en marche (2007)
Les Naufragés de l'île Tromelin (2009) – голямата награда на Морската академия, голямата награда „Палатин“ за исторически роман, награда „Релей“
Le Navire de l'homme triste et autres contes marins (2010)
La Forêt des 29 (2011)
Beauvoir in love (2012)
Sorti de rien (2013) – награда „Бретан-Брейз“
Marie Curie prend un amant (2015)

Екранизации

2003 Retour à Locmaria

Източници

((en)) Библиография в „Goodreads“
((en)) Биография в официалния сайт
((fr)) Биография и библиография в „Babelio“

Външни препратки

Официален сайт на Ирен Френ
Ирен Френ в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Irène Frain в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.