Направо към съдържанието

Ирена Връклян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ирена Връклян
Irena Vrkljan
Родена21 август 1930 г.
Починала23 март 2021 г. (90 г.)
Професияписател, поет, драматург, преводач
Националност Хърватия
Активен период1954 – 2020
Жанрлирика, драма, криминален роман, мемоари, документалистика
Направлениепостмодернизъм
СъпругБено Майер-Уелак (? – 2014)
Уебсайт

Ирена Връклян (на хърватски: Irena Vrkljan) е хърватска преводачка, радиодраматург, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, драма, криминален роман, мемоари и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ирена Връклян е родена на 21 август 1930 г. в Белград, Сърбия. Майка ѝ е от Виена, а баща ѝ е търговски представител, чието семейство е от Ловинац. Има две по-малки сестри. Тя учи в немско-сръбско училище в Белград. След бомбардировките през 1941 г. и окупацията на Белград от нацистите семейството се мести в Загреб, където тя завършва гимназия в църковно училище. След това семейството се премести в Опатия заради работата на баща ѝ, а тя остава в Загреб.

Следва археология, етнология и германистика във Философския факултет на университета в Загреб. В периода 1960 – 1971 г. работи в телевизията като редактор на предаването „Портрети и срещи“.

Започва своя успешен литературен и артистичен път в поколението около загребското списание „Кръгове“, към което принадлежи както по възраст, така и поетично.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Krik je samo tišina“ (Писъкът е просто тишина), е издадена през 1954 г. Следват още няколко стихосбирки вкл. „Doba prijateljstva“ (Ерата на приятелството) от 1963 г. и „Soba, taj strašni vrt“ (Стаята, тази страшна градина) от 1966 г., преминавайки през сюрреализма и себеанализата.

През 1966 г. учи във Филмовата академия в Западен Берлин. Живее като писател на свободна практика между Берлин и Загреб от края на 60-те години. Следва дълъг период от живота ѝ, в който не пише заради прехода ѝ към Берлин, към друг език и култура. Превежда произведения на хърватски автори на немски език.

Поетичният обрат в творчеството ѝ е белязан със стихосбирката „U koži moje sestre“ (В кожата на моята сестра) от 1982 г., в която изразява разпръсната си идентичност и интимност като нови и трайни тематични насоки.

През 1984 г. е издаден автобиографичния ѝ роман „Svila, škare“ (Коприна, ножици), в който е историята на живот ѝ и фрагменти от биографиите на други хора разкривайки специфичната чувствителност, теми и риторика на женското писане. Разказва за детството си в Югославия, за юношеството си в Хърватия и за писателските си години в Загреб и Берлин. Книгата получава наградата „Ксавер Шандор Гялски“, а през 1987 г. е екранизирана в телевизионен филм.

Следват романите „Marina ili o biografiji“ (Марина или за биографията) и „Dora, ove jeseni“ (Дора, тази есен), в които доразвива темата за търсенето на собствената идентичтост, трудният процес на себепознание и самоутвърждаване чрез художествено творчество, чрез писане, разбирано като терапевтичен инструмент за облекчаване на тежестта от миналото и в личен катарзис. С романа „Коприна, ножици“ те образуват автобиографична тетралогия, в която частите се допълват, поясняват и постоянно се обогатяват с нови данни.

С романите си „Posljednje putovanje u Beč“ (Последното пътуване до Виена) от 2000 г. и „Smrt dolazi sa suncem“ (Смъртта идва със слънцето) от 2002 г. прави изявата си в областта на криминалния роман.

Романът ѝ „Naše ljubavi, naše bolesti“ (Нашата любов, нашата болест) от 2004 г. допълва нейното пътешествие из пространствата на миналото и интимността, сцените от личната и семейна драма. Развива своята литературната поетика и себеутвърждаването с романите „Zelene čarape“ (Зелени чорапи) от 2005 г. и „Sestra, kao iza stakla“ (Сестра, като зад стъклото) от 2006 г.

Тя пише в различни литературни жанрове, като е публикувала повече от двадесет книги: стихосбирки, романи, автобиографична проза и есета. Освен това пише сценарии за телевизионни и радио драми. Книгите ѝ са преведени на няколко чужди езика.

Носител е на литературните награди „Ксавер Шандор Гялски“ за книгата „Коприна, ножици“, „Иван Горан Ковачич“ за романа „Марина или за биографията“ и наградата на Хърватската академия на науките и изкуствата за романа „Последното пътуване до Виена“. През 2009 г. получава наградата „Владимир Назор“ за цялостно творчество. През 2014 г. получава наградата „Циклоп“ за стихосбирката „Вървя през стаята“.

С голям и естетически уважаван опус, от младежка сюрреалистична поезия до автобиографична проза с разпознаваем повествователен почерк, тя има траен принос в хърватската литература и култура.

Член е на Новото общество за литература (Neue Gesellschaft für Literatur). Била е член-кореспондент на Хърватската академия на науките и изкуствата.

Ирена Връклян умира на 23 март 2021 г. в Загреб.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Krik je samo tišina (1954)
  • Paralele (1957)
  • Stvari već daleke (1962)
  • Doba prijateljstva (1963)
  • Soba, taj strašni vrt (1966)
  • U koži moje sestre (1982)
  • Koračam kroz sobu (2014)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Svila, škare (1984) – награда „Ксавер Шандор Гялски“
  • Marina ili o biografiji (1987) – награда „Иван Горан Ковачич“
  • Berlinski rukopis (1988)
  • Dora, ove jeseni (1991)
  • Posljednje putovanje u Beč (2000) – награда на Хърватската академия на науките и изкуствата
  • Smrt dolazi sa suncem (2002)
  • Naše ljubavi, naše bolesti (2004)
  • Zelene čarape (2005)
  • Sestra, kao iza stakla (2006)
  • Sabrana proza 1 – 2 (2006)
  • Dnevnik zaboravljene mladosti (2007)
  • Svila nestala, škare ostale (2008)
  • Pismo u pismu (2009) – с Ясна Хорват

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Žene i ovaj suludi svijet (2010) – разкази

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1971 Ein Vogel bin ich nicht – тв филм
  • 1976 Den lieben langen Tag – тв сериал
  • 1987 Svila, skare – тв филм
  • 2018 Ghost in the Machine – документален тв филм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Irena Vrkljan в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​