Ирационализъм
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Ирационализъмът е философско направление, застъпващо тезата, че човешкият ум е неспособен да разбере света.
Ирационалният мироглед предполага съществуването на области на знанието, които са недостъпни за разума, но са доловими посредством качествата интуиция, чувство, инстинкт, откровение, вяра и т.н.
Според ирационалната философска школа ирационалният характер на действителността се долавя и потвърждава от ирационалното начало. Ирационалната философска тенденция е в известна степен присъща на философите Шопенхауер, Шелинг, Киркегор, Якоби, Ницше, Дилтай, Шпенглер, Бергсон.
Класическото латинско разбиране за ирационализма е като за мироглед, който оправдава неуспеха на научно мислене в познанието на обществените отношения и закономерностите на реалността. От своя страна, поддръжниците на ирационализма считат за висши познавателни функции интуицията, преживяното, съзерцанието и т.н.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иррационализм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
