Направо към съдържанието

Иполита Тривулцио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иполита Тривулцио
принцеса на Монако
Иполита на картина от XVII век, съхранявана в Княжеския палат на Монако
Родена
1600 г.
Починала
20 юни 1638 г. (38 г.)
ПогребанаКатедрала на Непорочното зачатие, Монако

РелигияКатолицизъм
Управление
Период13 февруари 1616 – 20 юни 1638
ПредшественикМария Ланди ди Валдетарo
НаследникКатерина-Шарлота дьо Грамон
Герб
Семейство
РодТривулцио по рождение
Грималди по брак
БащаКарло Емануеле Теодоро Тривулцио
МайкаКатерина Гонзагa
Братя/сестриДжан Джакомо Теодоро Тривулцио
Джеронимо Тривулцио
Алфонсо Тривулцио
СъпругОноре || Грималди
ДецаЕркюл Грималди
Иполита Тривулцио в Общомедия

Иполита Тривулцио (на италиански: Ippolita Trivulzio; * 1600,[1] Палат „Тривулцио“, Милано, Миланско херцогство, † 20 юни 1638,[2] Княжески дворец, Монако, Княжество Монако) е италианска благородничка. Тя е съпруга на Оноре II от Монако и е първата владетелка на Монако, която носи титлата „принцеса. Преди това има единствено титлата „Господарка-консорт на Монако“.[3]

Иполита е пряка предшественичка на сегашния управляващ владетел на Монако Алберт II.

Карло Емануеле Теодоро Тривулцио на портрет на Джулио Чезаре Прокачини

Семейството на Иполита произхожда от Милано. Тя е дъщеря на Карло Емануеле Теодоро Тривулцио (Теодор VIII; * 1565, † 1605), граф на Мелцо и Музоко[4], господар на Кастелдзевио и Кодоньо от благородническия ломбардски род Тривулцио, и на съпругата му Катерина Гонзага (* 1574 † 1615?) от Гонзага ди Кастел Гофредокадетска линия на Дом Гонзага. Има трима братя:

  • Джан Джакомо Теодоро (* 1596, † 1656), кардинал (1629), вицекрал на Арагон, на Сицилия, на Сардиния, губернатор на Милано (1655).[5] Съпруг на Джована Мария Грималди (сестра на съпруга на Иполита Оноре II).
  • Джеронимо
  • Алфонсо (* 1600, † 1621).
Оноре II от Монако, изобразен от Филип дьо Шампан през 1651 г. Днес картината се съхранява в Княжеския дворец в Монако

На 13 февруари 1616 г. Иполита се омъжва в Милано (договор) за Оноре II.[3] Оноре II е член на Дом Грималди – суверенни владетели на Княжество Монако от XIII век. През 1615 г. той се завръща в Монако от Милано, където е прекарал детството си при чичо си-испанец. Бракът му с Иполита, която е зълва на сестра му Жана, е просто и очевидно решение на въпроса за наследник.[6] Иполита е „скромна, стройна тъмнокоса красавица, възпитана от монахини“. Съпругът й е много благочестив и домошар и бракът е щастлив.[6]

Когато Оноре II възстановява резиденцията си, като прави частен дворец от средновековна крепост, той въвежда няколко придворни обичая и официални религиозни устави, за да създаде чувство за национално единство с населението на Монако и аура на монархия. Иполита играе по-голяма роля в управлението от своите предшественички.[6]

Интериорът на Катедралата на Непорочното зачатие в Монако

Умира на 38 г. в Монако. Първоначално е погребана в криптата на Катедралата на Непорочното зачатие в Монако, а на 4 ноември 1966 г. тленните ѝ останки са преместени с решение на принц Рение III.

Иполита и Оноре II имат един син:

  1. Ippolita Trivulzio // CERL Thesaurus (англ.) — Consortium of European Research Libraries. Посетено на 21 ноември 2022 г.
  2. Ippolita Trivulzio // Find a Grave (англ.) — 1996
  3. а б van de Pas, Leo Ippolita Trivulzio. Genealogics .org. Посетено на 21 ноември 2022 г. Архивировано от оригинала на 24 сепрември 2015 г.
  4. Музоко (Musocco) е днешен милански квартал
  5. Trivùlzio, Gian Giacomo Teodoro // Посетен на 21 ноември 2022.
  6. а б в Anne Edwards, The Grimaldis of Monaco, 1992
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ippolita Trivulzio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​