Информационно претоварване

Информационно претоварване (на английски: information overload) представлява затруднението, което човек изпитва да разбере определена тема или да вземе определено решение, дължащо се на наличието на твърде много информация.^[1] Терминът е популяризиран от Алвин Тофлър в бестселъра му от 1970 година „Шок от бъдещето“, но се споменава и в книгата на Бъртрам Грос „Управление на организациите“ от 1964 година.^[2] Други термини, които се използват в контекста на информационното претоварване, са инфобезитет^[3] (по аналогия с медицинския термин обезитет, затлъстяване) или инфоксикация^[4] (по аналогия с термина интоксикация, отравяне). Спайър и съавтори (1999)^[5] посочват:

„

Информационното претоварване настъпва когато количеството въведен вход в системата надвишава капацитета на системата да обработи този вход. Вземащите решения имат доста ограничен когнитивен капацитет за обработка на информацията. Следователно, когато настъпи информационно претоварване, е вероятно качеството на вземаните решения да намалее.

“

По различни начини развитието и проникването на информационните технологии са увеличили интереса към изследване на информационното претоварване. Информационните технологии вероятно са основната причина за информационно претоварване, поради възможността информацията да се произвежда в по-големи мащаби, по-бързо и да се разпространява до по-широка публика повече от всякога дотогава.^[6]

Основни предпоставки

Основните предпоставки за настъпване на информационно претоварване са:

Рязко нарастване на произведената нова информация (например изразено в културата на непрекъснатия новинарски поток, при който конкурентно предимство имат медиите, която бързо произвеждат новини, което се отразява и на качеството на тези новини);
Лекотата, с която данните се мултиплицират и разпространяват по Интернет;
Увеличение на наличните канали, по които постъпва информацията (телефон, електронна поща, незабавни съобщения, RSS, социални медии);
Непрекъснат растеж на количеството остаряла информация, измежду която трябва да се търси;
Противоречия и неточности в наличната информация;
Ниско съотношение „сигнал–шум“;
Липса на методология за сравняване и обработка на различни видове информация;
Липса на свързаност или цялостна структура, разкриващата връзките между отделните информационни единици.

Вижте също

Източници

↑ Yang, C.C. и др. Visualization of large category map for Internet browsing // Decision Support Systems 35 (1). 2003. DOI:10.1016/S0167-9236(02)00101-X. с. 89–102. Архивиран от оригинала на 2021-08-18.
↑ Gross, Bertram M. The Managing of Organizations: The Administrative Struggle, vol 2. 1964. с. 856ff.
↑ Infobesity: The enemy of good decisions // 2013.
↑ How the web distorts reality and impairs our judgement skills // The Guardian. Посетен на 15 юни 2016.
↑ Speier, Cheri. The Influence of Task Interruption on Individual Decision Making: An Information Overload Perspective // Decision Sciences 30. 1999. DOI:10.1111/j.1540-5915.1999.tb01613.x.
↑ Evaristo, Adams, & Curley, 1995; Hiltz & Turoff, 1985

[1] Yang, C.C. и др. Visualization of large category map for Internet browsing // Decision Support Systems 35 (1). 2003. DOI:10.1016/S0167-9236(02)00101-X. с. 89–102. Архивиран от оригинала на 2021-08-18.

[2] Gross, Bertram M. The Managing of Organizations: The Administrative Struggle, vol 2. 1964. с. 856ff.

[3] Infobesity: The enemy of good decisions // 2013.

[4] How the web distorts reality and impairs our judgement skills // The Guardian. Посетен на 15 юни 2016.

[5] Speier, Cheri. The Influence of Task Interruption on Individual Decision Making: An Information Overload Perspective // Decision Sciences 30. 1999. DOI:10.1111/j.1540-5915.1999.tb01613.x.

[6] Evaristo, Adams, & Curley, 1995; Hiltz & Turoff, 1985

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]