Информационна асиметрия
В икономиката и договорната теория информационна асиметрия се занимава с изследването на решения при трансакции, когато едната страна има повече или по-добра информация, отколкото другата.
Това създава липса на баланс на силата при трансакции, което може понякога да доведе до „изкривяване“ на трансакцията.
През 2001 Нобелова награда за икономика е дадена на Джордж Акерлоф, Майкъл Спенс и Джоузеф Стиглиц „за техния анализ на пазари с асиметрична информация“. [1]
Моделите на информационна асиметрия предполагат, че поне една от страните в трансакция има релевантна информация, докато другата/те нямат. Някои модели на асиметрична информация могат да бъдат използвани също така в ситуация, при която поне една от страните може да наложи, приведе в действие или ефективно да си отмъщава (репресира) за нарушения, неспазвания (на някаква договорка) по някои части от договор, докато другата не може.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) The Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel 2001: Information for the Public, пресрилийз от Шведската академия на науките, Нобелова фондация, nobelprize.org, октомври 2001, линк от 12 ноември 2007
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Information asymmetry в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |