Интравенозна инфузия
Облик
Интравенозната инфузия (на латински: infusio; на английски: infusion) представлява вливане (въвеждане) във венозната система на различни инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират от организма в количество над 100 мл. за по-продължително време.
Цели на инфузионното вливане
[редактиране | редактиране на кода]Провежда се предимно с лечебна цел. Вливането на различни разтвори в кръвоносните съдове позволява бързо и ефективно да се въздейства на различни звена, на нарушеното вътретелесно равновесие на организма.
- за поддържане на нормалния обем и състав на телесните течности
- за нормализиране на водно-електролитното равновесие в организма (особено при диабетна ацидоза, алкалоза, кома, бъбречни и чернодробни заболявания)
- за корекция на киселинно-алкалния обмен
- за лечение на нарушените функции на сърцето, белите дробове, пикочоотделителната система, стомашно-чревния тракт и ендокринната система
- за осигуряване на адекватен метаболизъм чрез внос на енергетични, градивни вещества, витамини и др.
Показания
[редактиране | редактиране на кода]- при неприемане или недостатъчно приемане през устата на храна, вода, електролити:
- при големи загуби на вода (дехидратация) и електролити, които не могат да бъдат компенсирани;
- в предоперативно, периоперативно и постоперативно поддържане на жизнените функции;
- при остри нарушение в състава и обема на телесните течности;
- остри хемодинамични разстройства;
- шок
- обилни повръщания и диарии;
- при болни с голяма загуба на кръв – различни кръвоизливи, травми, изгаряния;
- при тежки отравяния;
- при тежки инфекции;
- при силно понижение на кръвното налягане от различно естество, шок: травматичен, алергичен, септичен.
Противопоказания
[редактиране | редактиране на кода]Противопоказания абсолютни не съществуват, но относителни такива са:
- напреднала атеросклероза;
- тежка сърдечна и бъбречна недостатъчност;
- хипертония;
- хеморагична диатеза (предразположеност към кървене);
- оток на мозъка;
- декомпенсация.
Изисквания към инфузионните разтвори
[редактиране | редактиране на кода]- да са стерилни;
- да са приготвени с двойно дестилирана апирогенна вода;
- да са със стайна температура;
- да се употребяват веднага след отваряне, еднократно;
- да не действат пряко върху кръвта (хемолиза, съсирване);
- да са в срок на годност и без утайка.
Видове инфузионни разтвори
[редактиране | редактиране на кода]Според осмоларитета:
- Изотонични – осмотичното налягане е еднакво с това на кръвта.
- Хипотонични – осмотичното налягане е по-малко от това на кръвта.
- Хипертонични – осмотичното налягане е по-голямо от това на кръвта.
Според състава:
- Колоидни (плазмозаместители) – успешно заместат кръвта и плазмата. В практиката се използват желатинови декстринови разтвори.
- Препарати за парентерално хранене – заместване на хранителната функция на кръвта. Показан е при неприемане на храна през последните 7-10 дни и при наличие на недохранване (загуба на над 10% телесна маса). Такива разтвори за парентералното хранене са:
- въглехидратни – глюкоза, левулоза
- белтъчни – които добре се понасят от организма и не кумулират – хидролизин, алвезин
- аминокиселинни – аминостерил 10 %
- мастни емулсии – липофлондин
- специални разтвори – това са перитониална диализа, амонячна интоксикация. Най-често се използва Манитол 10, 18 и 25 %
Видове инфузии
[редактиране | редактиране на кода]Видове инфузии според мястото на приложение:
- Интравенозни инфузии – най-често използваният, най-удобният и най-ефективният. Извършва се по капковия метод. Местата за извършване са същите както при венозната инжекция – обикновено на лакътните вени.
- Интраартериални инфузии – прилагат се само под формата на консервативна терапия при артериални смущения на крайниците или при операция на артериалните съдове.
- Подкожни инфузии – по-рядко се прилагат; използват се само в гериатрия, и то при случаи на тежка дехидратация, когато не може да се намери венозен съд.
- Ректални инфузии – използват се под формата на медикаментозни клизми.
Необходими принадлежности
[редактиране | редактиране на кода]- Табличка
- Бъбрековидно легенче
- Лигнин
- Памучни тампони
- Спирт
- Стерилни марли
- Банка / Сак с инфузионен разтвор
- Абокат
- Лейкопласт
- Система за еднократна употреба
- Спринцовка с хепаринизиран разтвор на NaCl 0,9 %
- Ръкавици
- Есмарх
- Статив
- Картонче
Начин на извършване
[редактиране | редактиране на кода]- Приготвят се всички необходими пособия
- Болният заема легнало положение
- Отваря се системата
- Затваря са дозатора
- Със спирт се почиства банката
- Поставя се система в банката и иглата за въздух
- Объщаме системата и напълваме 2/3 от чорапчето
- Над бъбрековидното легенче се освобождава нагоре кранчето и се обезвъздушава
- Затваря се кранчето
- Върху системата се залепва левкопласт, на който се пише имаето на болния и номера на стаята и леглото
- Банката се поставя на статива
- Отново се проверява дали е изгонен въздуха
- Ако пациента има абокат системата се свързва към него, ако не:
- Пристягаме ръката с есмарх
- Почистваме кожата със спирт
- Фиксираме добре вената
- Иглата се въвежда 2/3 от нея
- Освобождаваме есмарха
- Пускаме системата да тече
- Фиксираме иглата с левкопласт
- Ако има мехурче, трябва да отиде до гумената струя, спира се кранчето, изгонва се въздуха и се съединява отново
- Когато махаме системата, държим с палеца на лявата ръка абоката или иглата и се притиска с памук