Направо към съдържанието

Интензитет на светлината

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Интензитетът на светлината е физична величина, една от основните фотометрични величини.[1] Характеризира големината на светлинната енергия, пренасяна в определена посока за единица време.[2] Количествено е равна на съотношението на светлинния поток, разпространяващ се в елементарен пространствен ъгъл, спрямо този ъгъл. SI единицата за интензитет на светлината е кандела (cd).

Връзка с други величини

[редактиране | редактиране на кода]

Интензитетът на светлината не бива да се бърка с друга фотометрична величина – светлинен поток, който представлява общата енергия, излъчвана във всички посоки. Интензитетът на светлината е измерваната енергия на единица пространствен ъгъл. Ако една лампа има крушка, излъчваща 1 лумен равномерно в лъч от 1 стерадиан, тогава лъчът би имал интензитет на светлината от 1 кандела. Ако лъчът се концентрира в 1/2 стерадиан, тогава източникът би имал интензитет на светлината от 2 кандела. Полученият лъч е по-тесен и по-ярък, въпреки че светлинният поток е същият.

Интензитетът на светлината е различен от интензитета на излъчване, което е съответстващата физична величина в областта на радиометрията.

Интензитетът на светлината за монохроматична светлина с определена дължина на вълната λ се изразява чрез:

където

Iv е интензитетът на светлината в кандела (cd),
Ie е интензитетът на излъчване във ватове на стерадиан (W/sr),
е стандартната функция на светлинната ефективност на монохроматичното излъчване.

Ако има повече от една дължина на вълната (което обикновено е случаят), трябва да се сумира или да се интегрира върху спектъра на дължините на вълната, за да се получи интензитета на светлината:

  1. Лазарев Д. Н. Сила света // Физическая энциклопедия. Т. 4. Москва, Большая Российская энциклопедия, 1994. ISBN 5-85270-087-8. с. 495 – 496.
  2. ГОСТ 26148—84. Фотометрия. Термины и определения Архив на оригинала от 2020-03-16 в Wayback Machine..