Направо към съдържанието

Интелигентно неподчинение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Интелигентно неподчинение възниква, когато животно, обучено да помага на човек с увреждания, се противопоставя директно на инструкциите на собственика в опит да вземе по-добро решение. Този навик е част от обучението на кучето и е от основно значение за успеха на служебното животно в работата.[1] Концепцията за интелигентно неподчинение се използва и е основна част от обучението на служебните животни поне от 1936 г.[2] Този навик е жизненоважен благодетелстането на екипа, особено когато водачът на кучето не е в състояние вземе това решение безопасно.

Примери

[редактиране | редактиране на кода]

Когато незрящ човек иска да пресече улица и издаде команда на кучето асистент да го направи, кучето трябва да откаже да се движи, когато подобно действие би поставило човека в опасност.[3] Животното разбира, че това противоречи на наученото поведение да отговаря на командите на собственика: вместо това то взема алтернативно решение, защото човекът не е в състояние да реши безопасно.[4] В този случай кучето разбира, че извършва такова действие за благосъстоянието на човека.[5] Често незрящите поощряват своите кучета водачи, когато разберат какво се е случило.

В друг пример незрящ човек трябва да комуникира с животното по такъв начин, че животното да може да разпознае, че човекът е наясно със заобикалящата го среда и да може безопасно да продължи. Ако незрящ човек иска да слезе по стълбище, животно, правилно обучено да проявява интелигентно неподчинение, ще откаже да се движи, освен ако човекът не каже специфична кодова дума или команда, която позволява на животното да знае, че човекът е наясно, че ще слезе по стълбите.[6] Тази команда ще бъде специфична за стълбища и животното няма да я припише на стъпване от бордюр или на тротоар или навеждане. При подобни обстоятелства, ако човекът вярва, че е пред стъпало и иска да слезе надолу, но всъщност стои пред опасна пропаст (например товарен док или скала), животното ще откаже да продължи.[7]

Такива ситуации обаче се появяват и в ежедневието, когато има обекти като ниско висящи клони, оставени скутери или неправилно върнати кофи за смет. Кучето не винаги намира по-лесен изход от предприемане на опасно заобикаляне.

Приложение в други области

[редактиране | редактиране на кода]

Айра Чалеф предполага в своята книга от 2015 г. Интелигентно неподчинение: Да правиш правилно, когато това, което ти е казано да направиш, е грешно[8], че интелигентното неподчинение има място в други важни области. Един забележителен пример е управлението на ресурсите на екипажа или CRM, където полетният екипаж на самолет е насърчаван да предоставя всичко, което изглежда съмнително относно заповед, или допълнителна информация, на вниманието на капитана, обикновено с уважение и такт, но ако е достатъчно спешно, по-силно, както правят кучетата водачи. Той започва книгата, като споменава как идеята му е хрумнала, когато е имало човек, който е обучавал куче водач в един от неговите класове. Освен CRM, принципът може да бъде приложен в почти всяка друга област, като медицина, инженерство и бизнес.

Интелигентното неподчинение също намери своето място в Children's Rights Education, предлагайки инструменти, които помагат да се предпазят децата от травматичните случаи, когато авторитетни фигури злоупотребяват с властта си. Един от тези инструменти е мнемониката Мигам! Мисля! Избор! Глас![9], който работи подобно на простата техника за пожарна безопасност, спиране, пускане и преобръщане, преподавана на деца в повечето англоезични страни.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ staff. A Breed Apart; Service Dogs Are Heroes With Fur // Washington Post. October 11, 2001.
  2. ↑ Elizabeth VanDyke. New Freedom For Blind Americans Provided By 'Seeing Eye' Specially Trained Dogs Not Only See But Think For Sightless // Hartford Courant. July 26, 1936.
  3. ↑ Froling, Joan. Assistance Dog Tasks // International Association of Assistance Dog Partners. Посетен на 2009-11-15.
  4. ↑ K. Kapur, Gopal. Intelligent Disobedience // Computerworld. Архивиран от оригинала на 2020-11-09. Посетен на 2009-11-15.
  5. ↑ Sanders, Clinton. Understanding Dogs: Living and Working with Canine Companions. Temple University Press, 1999. ISBN 1-56639-689-1. с. 46.
  6. ↑ Philip Morgan. Life moves forward with help of dog // Tampa Tribune. June 21, 1999.
  7. ↑ Donna Alvis-Banks. Another Pupil is Bound for Leader-Dog School; Helping to Raise Dogs for the Blind is 'Labor of Love' for VA. Woman // Richmond Times. September 16, 2005.
  8. ↑ Ira Chaleff (2015) Intelligent Disobedience: Doing Right When What You're Told to Do Is Wrong Архив на оригинала от 2020-12-24 в Wayback Machine.
  9. ↑ Ira Chaleff (2018) Intelligent Disobedience for Children: A Handbook for Parents and other Caregivers Архив на оригинала от 2020-12-26 в Wayback Machine.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Intelligent disobedience в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Интелигентно_неподчинение&oldid=12244708“.