Инструменти за оценяване
Енциклопедичната значимост на обекта на тази статия е поставена под съмнение. Моля, помогнете за доказване на значимостта му за Уикипедия, като цитирате надеждни вторични източници, които са независими от обекта, и посочете медийното му отразяване освен тривиалното му споменаване. Ако значимостта не може да бъде установена, има вероятност статията да бъде слята, пренасочена или изтрита. (16:33, 20 ноември 2024 (UTC)) |
Инструменти (средства) за оценяване (на английски: Assessment tools) в контекста на електронното обучение се отнасят до начините на събиране на данни относно постиженията на обучаемия и това, доколко добре е усвоил преподавания материала. Инструментите за оценяване могат да включват въпросници, писмени тестове, портфолиа, списъци за справка и скали за оценяване на проекти и постижения.
Те могат лесно да бъдат разделени на две основни категории: директни и индиректни. Много често се използват и части от двете категории, взети заедно, за по-цялостен поглед върху обучението на учащия.
Директни средства за оценяване
[редактиране | редактиране на кода]При тези мерки за оценяване, резултатите от работата на учащия се оценяват, вземайки предвид учебните цели на програмата. Примери за директни мерки могат бъдат проекти или специализирани тестове върху конкретно знание или умение. Директните мерки винаги са свързани с оценяване на наученото.
Основни директни методи са:
- курс за завършване;
- оценяване, вградено в курса;
- стандартизирани тестове;
- тестове, разработени специално за курса;
- оценяване чрез портфолио;
- оценяване на знанията преди и след теста.
Индиректни средства за оценяване
[редактиране | редактиране на кода]Индиректните методи са тези, при които обучаемите оценяват собствените си способности за постигане на учебните цели. Те не се базират пряко на академичната работа на учащите, а по-скоро на тяхното виждане за собственото им обучение. Възможно е да бъдат попитани бивши възпитаници за степента, в която програмата ги е подготвила, за да постигнат целите на обучението. Друг пример е, когато хора, имащи контакт с обучаемите, бъдат поканени да оценят ефективността на завършилите обучението. При индиректните мерки, оценяването е базирано повече на усещането, отколкото на директната демонстрация.
Примери за индиректни методи са:
- оценка на собствените способности за постигане на учебните цели;
- проучване на удовлетвореността на учащите от курса;
- проучване отношението на учащите към курса;
- интервюта при завършване на курса;
- оценяване от завършили преди време курса;
- оценяване от работодатели;
- анализ на учебната програмата.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Glossary on e-learning Архив на оригинала от 2009-04-26 в Wayback Machine., Som Naidu (2006). E-Learning: A Guidebook of Principles, Procedures and Practices]