Иния Тринкуниене
Иния Трикуниене Inija Trinkūnienė | |
литовска етноложка и етнографка | |
Роден |
25 октомври 1951 г.
|
---|---|
Религия | Ромува |
Националност | / |
Учил във | Вилнюски университет |
Работил | ръководителка на неоезическата община Ромува от 2014 г. |
Уебсайт | |
Иния Трикуниене в Общомедия |
Иния Тринкуниене (на литовски: Inija Trinkūnienė; родена на 25 октомври 1951 г. в Келме) е литовска фолклористка и психоложка.
От 2014 г. е водачка (висша жрица) на литовската неоезическа общност Ромува.[1] Съпруга е на основателя на общността Йонас Тринкунас, с когото са основатели и ръководители на фолклорния музикален ансамбъл „Кулгринда“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва гимназия в Келме през 1969 г. и Философския факултет на Вилнюския университет, специалност „Психология“, през 1974 г. Работи като социолог в Института по философия и социология във Вилнюс. През 1990 г. заедно със съпруга си Йонас Тринкунас, ръководител на религиозната езическа общност Ромува от 1988 до 2014 г., основава ансамбъла за литовска народна музика и хорово пеене „Кулгринда“.[2] Семейстото има четири деца: Римгайле, Ветра, Угне и Индре.[2]
През цялата си академична кариера Тринкуниене се занимава с изследвания в областта на народната култура. Има над 60 научни статии, участва в научни конференции в Литва и в чужбина. През 2004 – 2013 г. е член на Съвета за защита на народната култура към Сейма на Република Литва.[2] След смъртта на съпруга си оглавява „Ромува“ и става председател на Европейския конгрес по етнически религии.[3] След пенсионирането си през 2016 г. се занимава изключително с работа в общността[4].
Почетен доктор е на Университета Дев Санскрити Вишвавидялая (Утаракханд, Индия).[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ru)) Организация международного союза религиозных общин балтских этнических религий в Литве
- ↑ а б в ((lt)) 15min: Vilniaus Gedimino kalne įšventinta Lietuvos Romuvos Krivė.
- ↑ ((ru)) Англоязыческий пузырь
- ↑ ((ru)) Интервью с Инией Тринкуниен, Верховной Жрицей Ромува Архив на оригинала от 2019-04-08 в Wayback Machine.
- ↑ Grzegorz J. Nowicki, Minna Huuskonen, Anastasiya Niakrasav, Inija Trinkūnienė. Sobótka // Pismo Folkowe. Университет Марии Склодовской-Кюри, юни 2018. (на полски)