Инесе Вайдере
| Инесе Вайдере | |
 | |
| Член на Европейския парламент | |
| Мандат | 20 юли 2004 – 30 юни 2014 |
|---|---|
| Втори мандат | от 1 ноември 2014 |
| Лична информация | |
| Родена |
3 септември 1952
|
| Полит. партия | „За родината и свободата“ (1998 – 2008); Граждански съюз (2008 – 2011); „Единство“ (2008 – ) |
| Образование | Латвийски унивеститет |
| Професия | Икономист |
| Уебсайт | www.inese-vaidere.lv |
| Инесе Вайдере в Общомедия | |
Инесе Вайдере (на латвийски: Inese Vaidere; родена на 3 септември 1952 г.) е латвийски политик и член на Европейския парламент.
От 1977 до 1989 г. е член на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Роля в националната политика
[редактиране | редактиране на кода]Вайдере е държавен министър по околната среда в кабинета на Вилис Криштопанс (1998 – 1999), заместник-кмет на Рига (2001 – 2002)[1] и член на Сейма (2002 – 2004).[2]
Член на Европейския парламент
[редактиране | редактиране на кода]Вайдере е избрана за член на Европейския парламент през 2004 г. от листата на партия „За родината и свободата“ и участва в групата Съюз за Европа на нациите. През 2009 г. е преизбрана за член от листата на Граждански съюз и участва в групата на Европейската народна партия.
Между 2004 и 2014 г. Вайдере е член на Комисията по външните работи и на Подкомисията по правата на човека. През 2013 г. тя изготвя доклад на парламента относно въздействието на финансовата и икономическа криза върху правата на човека, който призовава ЕС да помогне на развиващите се страни да създадат схеми за социална защита.[3]
На изборите през 2014 г. Вайдере е поставена на шесто място в списъка на партия Единство и на пето място по преференции от гласувалите.[4] Партията печели 4 места в Европейския парламент на изборите и Вайдере не е преизбрана. Но първият кандидат в списъка, Валдис Домбровскис, става еврокомисар на 1 ноември 2014 г. и по този начин не може да бъде член на Европейския парламент. Вайдере, като следваща по ред по преференции в списъка на партията, го заменя в парламента.[5]
Вайдере е член на Бюджетната комисия. В допълнение към задачите си в комисията, тя е член на групата на Европейския парламент за интегриране (прозрачност, борба с корупцията и организираната престъпност) [6] и на групата за цифрови технологии на Европейския парламент.[7]
Политически позиции
[редактиране | редактиране на кода]Вайдере подписва Пражката декларация за европейската съвест и комунизма.[8]
През 2015 г. медиите съобщават, че Вайдере е включен в руския черен списък на видни личности от Европейския съюз, които нямат право да влизат в страната.[9][10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((lv)) Inese Vaidere // Unity. Архивиран от оригинала на 2019-05-26. Посетен на 17 ноември 2014.
- ↑ ((lv)) Inese Vaidere // Saeima. Посетен на 17 ноември 2014.[неработеща препратка]
- ↑ ((en)) Olivier De Schutter and Magdalena Sepúlveda, The EU’s most promising export. European Voice, 16 януари 2013.
- ↑ ((lv)) European Elections 2014 // Central Election commission of Latvia. Посетен на 17 ноември 2014.
- ↑ ((en)) History of parliamentary service // European Parliament. Посетен на 17 ноември 2014.
- ↑ ((en)) Members of the European Parliament on Integrity (Transparency, Anti-Corruption and Organized Crime) European Parliament.
- ↑ ((en)) Members Архив на оригинала от 2016-01-08 в Wayback Machine. European Parliament Intergroup on the Digital Agenda.
- ↑ Prague Declaration: Selected signatories // Institute for Information on the Crimes of Communism. Архивиран от оригинала на 2011-08-25. Посетен на 10 май 2011.
- ↑ Laurence Norman, Russia Produces Blacklist of EU People Banned From Entering Country. Wall Street Journal. 30 май 2015.
- ↑ European Union anger at Russian travel blacklist. BBC News, 31 май 2015.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Inese Vaidere в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |