Индо-Малайска биогеографска област

Обхват на Индо-Малайското царство

Индо-Малайското биогеографско царство, наричано още Индо-Малайска област, е една от осемте биогеографски области на земната суша. Обхваща Южна Азия и Малайския архипелаг без Нова Гвинея и Молукските острови. По-рано се е смятало, че това не е отделно биогеографско царство, а подзона (подобласт) на Палеотропичното царство заедно с Афротропичното царство. Днес повечето учени са на мнение, че това са две самостоятелни биогеографски области, но другото становище все още има привърженици.

Обхват

Индо-Малайската област покрива почти цяла Южна Азия. Обхваща Индийския субконтинент, югоизточната част на Китай, п-в Индокитай, Филипините, Зондските острови, Борнео, Сулавеси и съседните острови и островни групи.

История

Това биогеографско царство съчетава флората и фауната на древните континенти Лавразия и Гондвана. Основната причина за това е плочата на Индийския субконтинент, която се отделя от Гондвана преди около 90 милиона години и се движи на североизток. Преди около 45 милиона години Индийската плоча се сблъсква с континента Азия. В резултат на това се появява планинската верига на Хималаите. Движението на Индийския субконтинент продължава, поради което височината на Хималаите продължава да расте.

Индийският субконтинент и планините, образувани след сблъсъка с азиатската плоча

Това събитие има значителни последствия върху формирането на това биогеографско царство. Чрез сухоземната връзка на Индия с Азия много от формираните в Гондвана растителни и животински общества проникват в Азия. Много от типичните представители на африканската флора и фауна се срещат и в Южна Азия и обратно. Най-популярният пример са рибите цихлиди, които до днес живеят само в Индия, Африка и Южна Америка. Трябва да се има предвид обаче и фактът, че Африка и Азия имат сухоземна връзка и в този смисъл Индо-Малайската и Афротропичната области не са били съвсем изолирани. Последното обстоятелство се отнася до много растителни и животински видове, срещащи се в Индо-Малайското и Афротропичното биогеографски царства и най-вече представителите на мегафауната (слонове, носорози, леопарди, човекоподобни маймуни и др.). В най-ранните биогеографски класификации това е породило тезата, че се касае за една обща палеотропична зона. Между двете зони наистина съществуват много близости, които дават сериозни аргументи в подкрепа на теорията за единната зона. Повечето от едрите животни не са типични за тази област – предците на слоновете, биволите и носорозите идват от Лавразия и постепенно се разпространяват в Африка и Южна Азия.

Природни зони

Екваториална гора в Борнео

Биогеографското царство притежава завидно разнородни местообитания. Цикълът на валежите се определя от мусоните. Доминира субекваториалният климат с ясно изразени сух и дъждовен период. Като цяло доминират влажните тропични гори, които заемат островите от Малайския архипелаг, източните и западните крайбрежни райони на Индокитай, Андаманските и Никобарските острови, части от Шри Ланка, североизточна Индия и Западните Гхати. Това са регионите с екваториален климат с малки амплитуди в годишното количество дъждове (Малайският архипелаг) или субекваториален с по-дълги влажни периоди и по-високи количества валежи (всички останали). Растителността е етажирана, като това е най-характерно за горите на Суматра, Ява, Борнео, Сулавеси и Малайския п-в. Саваните и редките храстовидни формации заемат обширни територии в централна Индия, Индокитай и вътрешността на Мианмар. Царството приютява най-високите планини в света – Хималаите, както и високи върхове като Кинабалу в Борнео. Във височина може да се наблюдава цялото разнообразие на природните зони на планетата.

Флора и фауна

Голяма птица носорог

Бенгалски тигър

Индо-Малайската е една от зоните с най-голямо биоразнообразие в света и с изключително много представители на мегафауната, като 3 вида носорози, 4 вида слонове, биволи, лъвове, тигри, леопарди, елени замбари и др. В тази биогеографска област са представени над 2000 вида птици, което нарежда това биогеографско царство на второ място в света по този показател след Неотропическото.

Биорегиони

Индо-Малайското биогеографско царство обединява 3 биорегиона – Индийски субконтинент, Индокитай и Малайски биорегион.

Индийски субконтинент

Този биорегион обхваща територията на Индийския субконтинент, като за северна граница се считат Хималаите, за западна – планинските вериги на Хиндукуш и Иранското плато, а на изток планините по границата на Индия с Мианмар определят границата с биорегион Индокитай.

Този биорегион е уникален, защото има различно геологическо минало. Допреди 90 милиона години Индийският субконтинент е бил част от континента Гондвана. Поради тази причина голяма част от флората и фауната демонстрират съществени различия от тези в другите региони. Това обстоятелство, в комбинация с разнообразните местообитания (тропически гори, савани, пустини, високи планини) предопределят голямото биоразнообразие и значителния брой ендемити. Тук са концентрирани 3 от районите с най-голямо биоразнообразие – Западните Гхати, предпланините на Хималаите, и регионът Индо-Бирма, обхващащ североизточна Индия и западен Мианмар. Около 33 % от видовете в това царство са ендемити, като най-голям е процентът при земноводните – 55,8 % и влечугите – 45,8 %. Най-малко ендемити има сред птиците – 4,5 %. Сред растенията ендемитите са 33 %. Видовото многообразие на Индийския биорегион включва около 1300 вида птици, над 400 вида влечуги и около 410 вида бозайници.

Индокитай

Обхваща територията на п-в Индокитай. По-голямата част от биорегиона е заета от савани и редки гори, които покриват вътрешността на полуострова. Планините, които ограждат Индокитай от изток и запад са естествена преграда за влажните въздушни маси и затова крайбрежните райони попадат в зоната на дъждовните екваториални гори.

Малайски биорегион

Това е един от биорегионите с най-голямо биоразнообразие в света. В него влизат Малайския п-в, островите Суматра, Борнео, Ява, Филипините както и всички Малки Зондски острови на запад от Тимор. Биорегионът е зает от дъждовни екваториални и тропични гори, които се различават на различните острови.

Никобарски гълъб

Суматра, Борнео и по-голямата част от остров Ява попадат в екваториалния климатичен пояс. Сухият и влажният период не са толкова ясно изразени, колкото в останалите региони в зоната и разликите между количеството дъждове през двата сезона не са толкова значителни. Това се отразява на растителността по тези места, която се отличава с добре изразена етажираност. Това не се отнася в същата степен за горите на повечето от Филипинските острови (с изключение на Минданао) и източните Малки Зондски острови, където климатът е субекваториален. Горите на Суматра и Борнео са най-високите тропически гори в света. Те са се образували преди около 130 милиона години и се смятат за най-старите гори на планетата. Този регион се отличава с огромното си видово многообразие и рекордният брой ендемити. Малайският биорегион е дом на около 1000 вида птици, над 400 вида бозайници, 450 вида влечуги и повече от 1000 вида риби. Ендемити за региона са 36 % от птиците и 39 % от бозайниците. Малайското царство е на първо място и по броя на планиращите видове животни – летяща дървесна жаба, летящ лемур, летящ гущер и дори летяща змия.

Регионът е изправен пред много екологични проблеми. За разлика от други зони с екваториални гори, като Амазония и централна Африка, които са слабо заселени, Индонезия е една от най-гъсто заселените страни. Големи горски пояси все още покриват повърхността на Борнео, но значителна част от тях са всъщност планински гори, останали слабо засегнати от човешката дейност в т.нар. „Сърце на Борнео“. Равнинните гори обаче, където е концентрирано най-голямото видово разнообразие и където се срещат емблеметични видове, като орангутан, борнейски слон и суматрански носорог, са намалели значително.