Индокитайски тигър
| Индокитайски тигър | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Mazák, 1968 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Индокитайски тигър в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Индокитайският тигър (Panthera tigris corbetti) подвид на тигъра е разпространен в Южен Китай, Лаос, Тайланд, Виетнам, Бирма и Камбоджа.
Смята се, че последният известен тигър на свобода в Китай е убит в края на 2009 г. от местен селянин в район близо до границата с Лаос. В останалите страни броят на тигрите не надхвърля 1000 екземпляра.[1]
Обитава отдалечени, хълмисти гори до планински местности, повечето от които лежат по границите между държави. Достъпът до тези области е често ограничен и биолозите разрешиха ограничени пропуски за изследвания на пространствата. Като резултат, сравнително малко се знае за положението на тези тигри в дивия свят. Той е по-малък от Бенгалския и с по-тъмна окраска от него, с по-къси и тесни шарки.
На дължина (с опашката) мъжките достигат 2,55 - 2,85 m (средно 2,7 м) и тегло 150 - 195 kg (средно 180 кг), а женските съответно 2,3 - 2,55 m (средно 2,4 м) и 100 - 130 kg (средно 115 кг).
Смята се, че в природата живеят между 1227 и 1785 индокитайски тигъра, а в зоологическите градини – около 60, в Азия и САЩ. Оптималната гъстота за този подвид е 4 – 5 индивида на 100 km2. Живее 10-15 години.
