Индивидуална психология
Индивидуалната психология е термин, използван специално във връзка с психологическия метод и течение основано от виенския психоаналитик Алфред Адлер. Английското издание на работите на Адлер на тази тематика (1925) е колекция от ръкописи и лекции, правени главно в периода 1912 – 1914. Концепцията на „Индивидуалната психология“ е била формулирана в процеса, в който Адлер скъсва отношенията си с психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. В това смело развитие, Адлер нарича своята работа „свободна психоанализа“ за известно време, но по-късно отхвърля наименованието „психоаналитик“. Неговият метод, включващ холистичен подход към изучаването на характера, е изключително влиятелен в късните десетилетия на двадесети век във възпитанието и психиатричните стратегии.
Психологията на Адлер
[редактиране | редактиране на кода]Адлер променя основите на психологическото детерминиране от секса и либидото (от гледна точка на Фройд) спрямо останалите фактори. Той отдава специално внимание на социалните фактори. Според него човек трябва да се бори или конфронтира с три сили – социална, обвързана с любовта и образоващи сили. Тези конфронтации определят крайната природа на личността. Адлер основава своите теории на пред възрастовото развитие на личността. Той поставя ударение върху такива неща като омразните деца, физическите деформация при раждане, комплекс за малоценност и други.
Адлерианската психология показва паралели с хуманистичната психология на Ейбрахам Маслоу, който признава влиянието на Адлер върху своите собствени теории. И индивидуалната, и хуманистичната психология твърдят, че индивидуалното човешко същество е най-добре определено от неговите или нейните собствени нужди, желания, интереси и растеж.
Теория за компенсацията, загубата и свръхкомпенсацията
[редактиране | редактиране на кода]Според Адлер индивидуалното произтича от неговите личностни черти от тези основни външни фактори. Характерът на индивида се формира от неговия отговор към тяхното влияние по следните начини:
1. Компенсация Всеки път когато личността страда от някакви неудобства, нейната главна цел става прекратяването на тези неудобства, които го поставят по-ниско спрямо другите. Тези, които успяват да го направят успяват в своя живот и на социална, както и на индивидиулна основа.
2. Покорство Тук са тези, които се предават пред собственисе си неудобства и се примиряват с тях. Такива са мнозинството от хората. Нагласата им към света е студена, по скоро незаинтересована симпатия.
3. Свръхкомпенсация Тук са хора, които толкова са замаени от идеята за компенсация на техните неудобства, че свършват с гоненето им. Това са невротиците.
По такъв начин външните фактори са жизнени по своя характер структури.
Гледните точки на Адлер не са само ободрителни, но сега са неделима част от всички психиатрични лечения и терапиии. Примери за психолози и терапевти, които могат да бъдат наречени „индивидиуални психолози“ в смисъла на Адлерианството включват Рудолф Драйкурс и Хенри Щайн.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Adler, A., Uber Den Nervosen Charakter: Grundzuge Einer Vergleichenden Individual-Psychologie Und Psychotherapie, (3rd, revised edition, J F Bergmann Verlag, Munich 1922).
- Adler, A., Praxis und Theorie der Individual-Psychologie: Vorträge zur Einführung in die Psychotherapie für Ärzte, Psychologen und Lehrer (Bergmann, 1st edn. Wiesbaden 1919, Munich 1920, 2nd edn. 1924, 3rd 1927, 4th 1930).
- Adler, A., The Practice and Theory of Individual Psychology, translated by P. Radin (Routledge & Kegan Paul, London 1925; revised edition 1929, & reprints).
- Adler, A., Die Technik der Individual-Psychologie. 1: Die Kunst, eine Lebens- und Krankengeschichte zu lesen (1st edn., Bergmann, Munich 1928).
- Adler, A., Die Technik der Individual-Psychologie. 2: Die Seele des schwer erziehbaren Schulkindes (Bergmann, Munich 1928: Fischer Verlag 1974).
- Adler, A., Problems of Neurosis – A Book of Case-Histories, Edited by Philip Mairet, with prefatory essay by F.G. Crookshank, 'Individual Psychology: A Retrospect (and a Valuation)', pp. vii-xxxvii (Kegan Paul, Trench, Trubner & co., London 1929).
- Adler, A., The Individual Psychology of Alfred Adler, H. L. Ansbacher and R. R. Ansbacher (Eds.) (Harper Torchbooks, New York 1956).
