Направо към съдържанието

Инджи Арал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Инджи Арал
Инджи Арал, 2008 г.
Инджи Арал, 2008 г.
Родена27 ноември 1944 г. (80 г.)
Професияписател
Националност Турция
Активен период1976-
Жанрсъвременен роман, любовен роман
Награди„Юнус Нади“, „Орхан Кемал“
СъпругАли Гюр (?-)
Инджи Арал в Общомедия

Инджи Арал (на турски: İnci Aral) е турска писателка на произведения в жанра съвременен и любовен роман.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Инджи Арал е родена на 27 ноември 1944 г. в Денизли, Турция. Баща ѝ Сахабетин Бей е горски инженер, и семейството живее в Болу и Маниса. През 1952 г. баща ѝ получава инсулт, започва да ходи с бастун и по-късно се самоубива неможейки да понесе недъга си. Това силно се отразява на психиката ѝ. Семейството се мести и тя завършва училище-интернат за девойки в Бурса. Чете много и още от 14-годишна опитва да пише.

Завършва живопис във Висшия институт Гази в Анкара и педагогика в Маниса. В периода 1964-1984 г. работи като учител в Самсун, Маниса, и др.

Омъжва се за първи път през 1968 г. Имат двама сина. Развеждат се през 1978 г. Омъжва се за втори път за физиотерапевта Али Гюр. Дълго време живеят в чужбина, после в Анкара, а през 1984 г. се преместват в Истанбул. В Истанбул отваря художествена галерия в периода 1986-1992 г.

Започва да пише разкази през 1976 г. Първият ѝ разказ „Haziranlarda“ е публикуван през 1977 г.

Първият ѝ роман „Ölü Erkek Kuşlar“ (Мъртвите мъжки птици) е публикуван през 1992 г. Той става бестселър и е удостоен с престижната награда „Юнус Нади“. След него тя се посвещава на писателската си кариера.

С романа си „Лилаво“ от 2002 г. печели наградата „Орхан Кемал“.

Произведенията на писателката засягат личните и социални проблеми в семейството и обръщат особено внимание на жените. Главните герои са реалистични и психологически оформени, отразяващи мястото на мъжете и жените в съвремените събития и ежедневие.

Творчеството ѝ е включено в програмите по литература в турските гимназии.

Инджи Арал живее със семейството си в Истанбул.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ölü Erkek Kuşlar (1992) – награда „Юнус Нади“
  • Yeni Yalan Zamanlar (1994)
  • Hiçbir Aşk Hiçbir Ölüm (1997)
  • İçimden Kuşlar Göçüyor (1998)
  • Mor (2002) – награда „Орхан Кемал“
    Лилаво, изд.“ НСМ Медиа“, София (2014), прев. Нахиде Дениз
  • Taş ve Ten (2005)
  • Safran Sarı (2007)
  • Sadakat (2010)
    Вярност, изд. „НСМ Медиа“, София (2012), прев. Нахиде Дениз
  • Şarkını Söylediğin Zaman (2011)
  • Unutmak (2009)
  • Ağda Zamanı (1980)
  • Kıran Resimleri (1983)
  • Uykusuzlar (1984)
  • Sevginin Eşsiz Kışı (1986)
  • Gölgede Kırk Derece (2003)
  • Anlar İzler Tutkular (2003)
  • Ruhumu Öpmeyi Unuttun (2006)
  • Unutmak (2008)
  • Uykusuzlar (1984)