Ина Иванова
| Ина Иванова | |
| Родена | 26 декември 1975 г. |
|---|---|
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение, разказ, роман |
| Награди | „Веселин Ханчев“ (специална награда) „Южна пролет“ (специална награда) „Минко Неволин“ (2012) |
Ина Иванова е българска поетеса и писателка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ина Иванова е родена на 26 декември 1975 г. в Димитровград. Живее в Пловдив, където е завършила Българска филология. Публикувала е във в. „Литературен вестник“, сп. „Страница”, сп. „Нула32”, сп. „Дива”, сп. "Глоси", сп. "Родна реч", платформите Медия кафе, „Публик Републик”, „Под линия” и др. Нейни текстове са излизали в сборниците "Бащите не си отиват", "Баба", "Под езика", „Друга вода“ и „6+“.
Автор е на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“ (изд. „Арс“, 2009 г.), „Името на неделята“ (изд. „Жанет 45“, 2012 г.)[1][2] и "И винаги любовта" (изд. „Жанет 45”, 2023)
Автор на стихосбирките „малки букви” (изд. Жанет 45”, 2016), „Криле от папиемаше” (изд. „Жанет 45, 2019) и „Нещата, за които мълчим” (изд. Жанет 45, 2022)
Става първият носител на Голямата награда на Националния конкурс за сборник с разкази „Минко Неволин“ (2012 г.)[3], носител на Първа награда за проза в конкурса "С море в сърцето" (2015), Първа награда в Международния хайку конкурс "Мая Любенова" (2023)[4], лауреат е на Националният конкурс за поезия Христо Фотев (2024)[5]
Публикувала е текстове в сп. „Съвременник”, „Литературен вестник”, сп. „Страница”, сп. „Глоси”, сп. „НО поезия”, сп. „DIVA!”, сп. „Нула32”, „Медия Кафе”, в множество електронни издания.
Редактор е на художествена литература. Пише оперативна критика за "Литературен вестник”, модератор е в Литературен салон "Spirt & Spirit". Преподавател по творческо писане в "Модерна академия на изкуствата Синдикат" [6].
Нейни текстове са превеждани на английски, руски, немски, полски, испански, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Христина Панджаридис, „Името на неделята“ от Ина Иванова (ревю)“, рец. в lira.bg, 27 септември 2012.
- ↑ Иван Сухиванов, „Името на неделята“, рец. в svobodata.com, 8 май 2013.
- ↑ „Ина Иванова с голямата литнаграда на Карнобат“ Архив на оригинала от 2014-05-14 в Wayback Machine., plovdiv-online.com, 3 ноември 2012.
- ↑ Maya Lyubenova International Haiku Contest
- ↑ Ина Иванова е новият носител на Националната награда за поезия "Христо Фотев". Ина Иванова е новият носител на Националната награда за поезия "Христо Фотев"
- ↑ МОДЕРНА АКАДЕМИЯ НА ИЗКУСТВАТА "СИНДИКАТ"
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ина Иванова в Литернет
- Ина Иванова в Литературен клуб
- Ина Иванова в Public Republic Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
- Ина Иванова на сайта Грозни пеликани
- Ина Иванова на сайта на издателство Жанет-45 Архив на оригинала от 2021-05-18 в Wayback Machine.
- Ина Иванова на сайта Кръстопът
- Ина Иванова на сайта Литературни разговори
- Ина Иванова на сайта Портал Култура
- „И винаги любовта“ - сборник с разкази на Ина Иванова - Българска национална телевизия (bnt.bg)
- Ина Иванова представя "И винаги любовта" в Пловдив (youtube.com)
