Имре Херман
| Имре Херман Hermann Imre | |
| унгарски психоаналитик | |
| Роден |
13 ноември 1889 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 февруари 1984 г.
|
| Погребан | Фаркашрети, Будапеща, Унгария |
| Националност |  Унгария |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Будапещенски университет по технологии и икономика |
| Семейство | |
| Съпруга | Алис Херман |
Имре Херман (на унгарски: Hermann Imre) е унгарски невролог и психоаналитик, пионер в психоанализата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 ноември 1899 година в Будапеща, Унгария. Получава медицинска степен през 1913 г. Докато е студент започва да се интересува от експериментална психология. В течение на четири години е войник в астро-унгарската армия през Първата световна война. По време на Революцията от 1918 – 1919 г. той е асистент на Геза Ревеш във Факултета по психология на Будапещенския университет. Там среща бъдещата си жена Алис Цинер (1895 – 1975), която също става психоаналитик.
Започва аналитичната си практика през 1919 г. Без да взима под внимание обсадата на Будапеща по време на Германската окупация, той продължава психоаналитичната си практика без прекъсване до последните месеци от живота си. Докато е студент посещава лекции на Шандор Ференци и последният лично го кани да се присъедини към обществото.
Херман е член на Унгарското психоаналитично общество и Международната психоаналитична асоциация от 1921 г.; секретар на Унгарското психоаналитично общество от 1925 г., вицепрезидент между 1936 – 1944 г. и президент между 1945 – 1949 г.
Умира на 22 февруари 1984 година в Будапеща на 84-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Bevezetés a pszichoanalízis gondolatkörébe. Budapest, 1923
- Pszichoanalízis és logika. Budapest, 1924
- Psychoanalyse und Logik: Individuell-logische Untersuchungen aus der psychoanalytischen Praxis. Wien: Internationaler Psychoanalytischer Verlag, 1924
- Gustav Theodor Fechner: Eine psychoanalytische Studie über individuelle Bedingtheiten wissenschaftlicher Ideen. Wien: Internationaler Psychoanalytischer Verlag, 1926
- Az én és gondolkodás. Budapest, 1929
- Das Ich und das Denken: Eine psychoanalytische Studie. In: Imago, Wien: Internationaler Psychoanalytischer Verlag, 1929
- A pszichoanalízis, mint módszer. Budapest, 1933. Neuausgabe 1988
- Die Psychoanalyse als Methode. Wien: Internationaler Psychoanalytischer Verlag, 1934
- Die Psychoanalyse als Methode. Neuausgabe. Mit einem Geleitwort von Heinrich Meng. Köln; Opladen: Westdt. Verlag, 1963
- Sich-Anklammern – Auf-Suche-Gehen, in: Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 1936 Bd. 22, Heft 3, S. 349–370
- Studien zur Denkpsychologie. Abhängigkeiten des Denkens. Loslösungs-Theorie. 1940.
- Az ember ősi ösztönei. Budapest, 1943 [Примитивните инстинкти на хората]
- Az antiszemitizmus lélektana. Budapest, 1945
- Psychologie de l'antisémitisme; suivi de La préférence pour les marges en tant que processus primaire. Paris: Editions de l'Éclat, 1986
- Bolyai János: Egy gondolat születésének lélektana. Budapest, 1945
- Az első tíz év. A gyermek lelki élete magyar írók, művészek és tudósok életrajzában. Budapest, 1959
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
