Направо към съдържанието

Имотен пазар в Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Недвижимите имоти в Китай се разработват и управляват от публични, частни и държавни предприятия.

В годините преди финансовата криза от 2008 г. пазарът на недвижими имоти в Китай се разраства толкова бързо, че правителството взема мерки срещу растежа поради опасения от прегряване: увеличаване на необходимата първоначална вноска за някои покупки на имоти и увеличение на лихвените проценти (през 2007 г. това е направено пет пъти). След 2008 тези политики бяха бързо премахнати, а в някои случаи и затегнати. Пекин също стартира огромен пакет от стимули за растежа и това в крайна сметка повиши цените, което доведе до по-голямо търсене на инвеститори от чужбина.[1] Към края на 2014 г. МВФ предупреждава, че е възникнал проблем със свръхпредлагането на недвижими имоти, който заплашва да причини пагубни ефекти върху китайската икономика.[2] Към 2015 г. пазарът преживява нисък растеж и централното правителство облекчава[3] предишните мерки за затягане на лихвените проценти, увеличаване на депозитите и налагане на ограничения.[4] До началото на 2016 г. китайското правителство въведе мерки за увеличаване на покупките на имоти, включително по-ниски данъци върху продажбите на жилища, ограничаване на продажбите на земя за застрояване и трето поред намаление на ипотечните вноски.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 г. пазарът на недвижими имоти в Китай става най-големият в света[6][7] и съставлява около 20% от икономиката на Китай .[3]

Имотен балон, 2005 – 2011

[редактиране | редактиране на кода]
Празен коридор в New South China Mall, 2010 г.

В периода 2005 – 2009 се образува икономически балон за недвижими имоти в жилищни и/или търговски недвижими площи в Китай. Събитията показват, че средните цени на жилищата в страната за периода са се утроили, вероятно обусловени както от правителствената политика, така и от китайските културни нагласи.[8][9]

В Тиендзин високите съотношения цена-доход и цена-наем за имоти и големият брой незаети жилищни и търговски единици са показателни като доказателство за балон. Критиците на теорията за балона посочват относително консервативните китайски стандарти за ипотечно кредитиране и тенденциите за увеличаване на урбанизацията и нарастващите доходи като доказателство, че цените на имотите могат да останат на тези нива.

Растежът на жилищния балон приключи в края на 2011 г., когато цените на жилищата започнаха реално да падат[10][11] следвайки оплаквания, че представителите на средната класа не могат да си позволят жилища в големите градове.[11] Дефлацията при имотния балон се разглежда като една от основните причини за спада в икономическия растеж на Китай през 2012 г.[11]

Оценките на анализаторите на пазара на имоти за 2011 г. посочват, че в Китай има около 64 милиона празни имоти и апартаменти и че жилищното строителство в Китай страда от масово свръхпредлагане. То е надценено и представлява балон, който чака да се спука със сериозни последици в бъдеще. Би Би Си посочва град Ordos във Вътрешна Монголия като най-големия град-призрак в Китай, пълен с празни търговски центрове и жилищни комплекси.[12] Изграден е голям и до голяма степен необитаем градски имот 25 км от област Dongsheng в новата зона Kangbashi. Предназначен за настаняване на милион души, той остава до голяма степен необитаем.[13] Предвидено е да има 300 000 жители до 2010 г., правителствените данни заявяват, че има 28 000 жители.[14] В Пекин цените за жилищни наеми се повишиха с 32% между 2001 и 2003 г .; общият процент на инфлация в Китай е 16% за същия период (Huang, 2003). За да избегне потъването и икономическия спад, през 2008 г. китайското правителство незабавно промени паричната политика на Китай от консервативна позиция към прогресивна нагласа чрез внезапно увеличаване на паричното предлагане и до голяма степен облекчаване на кредитните условия. При такива обстоятелства основната грижа е дали тази експанзивна парична политика е действала, за да симулира балона на имотите (Chiang, 2016). Предлагането на земя оказва значително влияние върху колебанията в цените на жилищата, докато фактори при търсенето като потребителски разходи, доход и жилищен ипотечен заем оказват по-голямо влияние.

Международни инвестиции

[редактиране | редактиране на кода]

Китайските потребители се превърнаха в една от най-големите групи инвеститори в трансгранични имоти. В САЩ китайски купувачи инвестираха 28,6 милиарда долара в жилищните недвижими имоти през 2015 г., повече от всяка друга страна.[15] В Австралия китайските купувачи бяха одобрени за покупки на стойност 32 милиарда австралийски долара при инвестиции в търговски и жилищни имоти през 2015 – 16 г., Това е най-много от която и да е страна.[16] Други оценки определят китайските международни инвестиции в недвижими имоти на 33 милиарда долара в търговски и жилищни имоти през 2016 г., което е с 53% повече спрямо 2015 г.[17] Сю Йонг, главен оперативен директор на Juwai.com, дъщерно дружество на Juwai IQI, заяви, че повечето китайски купувачи са „средностатистическа китайска майка, която иска да инвестира в чужбина. Голяма част от купувачите е позиционирана в средната до горната средна класа, която се интересува от добра стабилна инвестиция и може би мисли да емигрира или да изпрати децата си да учат там."[18]

Правителствени жилища, паралелен пазар и обвинения в корупция

[редактиране | редактиране на кода]

От 2010 г. Китай официално прекрати системата за осигуряване с жилища (на английски: welfare housing system); въпреки това, според China Youth Daily, продължава да съществува паралелен пазар на жилища[19][20] поради подозрения в корупция. Правителствените агенции имат предвидени жилищни фондове, с които осигуряват на чиновниците си недвижими имоти на по-малко от 20% от пазарната цена, а много служители се предполага, че са присвоили средствата, отпуснати им за ремонт на жилища.[21]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Strub, Doug. Buying a Slice of Security: Chinese investors look to US real estate for stability, but must work within strict legal barriers // Business Now. 4 December 2015.
  2. ↑ Real Estate Oversupply Becoming Bigger Problem For China // Forbes. Посетен на 2016-02-22.
  3. ↑ а б Neil Gough. Idle Home Builders Hold China's Economy Back // The New York Times. 11 June 2015.
  4. ↑ www.businessspectator.com.au
  5. ↑ China Lowers Taxes, Blocks Land Sales in Attempt to Boost Housing Markets // Mingtiandi. Посетен на 2016-02-22. (на американски английски)
  6. ↑ Heffernan, Shayne. China, The World's Largest Real Estate Market // Ebeling Heffernan. 2010-03-03. Архивиран от оригинала на 4 March 2010. Посетен на 2010-03-18.
  7. ↑ Packard, Simon. China Overtakes U.S. in Attracting Most Property Investment // Bloomberg. 2010-03-03. Посетен на 2010-03-18.
  8. ↑ Chovanec, Patrick. China's Real Estate Riddle // Far East Economic Review. Посетен на 13 March 2010.
  9. ↑ Medium. Shanghai Real Estate Trends 2015 // Medium Inc, 2015-01-04. Посетен на 6 January 2015.
  10. ↑ Bradsher, Keith. Selling Abroad, China Eases Slump at Home // The New York Times. 2012-06-10. Посетен на 11 June 2012. the popping of China’s real estate bubble over the past year depressed demand for steel, cement and other materials
  11. ↑ а б в Bradsher, Keith. Affirming Slowdown, China Reports Second Month of Scant Economic Growth // The New York Times. 2012-06-09. Посетен на 11 June 2012. China’s leaders deliberately popped a real estate bubble last summer because of concerns that middle-class families had been priced out of homeownership in many cities
  12. ↑ Ordos: The biggest ghost town in China // BBC, 17 March 2012. Посетен на 17 August 2012.
  13. ↑ Gus Lubin. NEW SATELLITE PICTURES OF CHINA'S GHOST CITIES // Business Insider. Посетен на 17 August 2012.
  14. ↑ Barboza, David. A New Chinese City, With Everything but People // The New York Times. 19 October 2012.
  15. ↑ Profile of International Activity in U.S. Residential Real Estate // nar.realtor. National Association of Realtors. Посетен на 11 May 2017.
  16. ↑ Tan, Su-Lin. Chinese investment in real estate grows to $32b: FIRB // afr.com. Australian Financial Review. Посетен на 11 May 2017.
  17. ↑ Sheng, Ellen. Chinese Investment In Overseas Real Estate Hit Record High In 2016 // Forbes. Посетен на 11 May 2017.
  18. ↑ Vaswani, Karishma. Brexit not deterring Asian investors from UK property market // bbc.com. BBC. Посетен на 11 May 2017.
  19. ↑ Bishop, Bill. China State Media on Corruption And Cooling Off The Real Estate Market // Sinocism. 2010-04-30. Архивиран от оригинала на 31 August 2010. Посетен на 2010-05-03.
  20. ↑ Custer, Charlie. State Media Blames Housing Crisis on Corrupt Government // ChinaGeeks. Архивиран от оригинала на 2014-09-03. Посетен на 3 September 2014.
  21. ↑ Bishop, Bill. Corruption in Chinese Real Estate // Sinocism. Forbes, 2010-05-02. Посетен на 2010-05-03.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Real estate in China в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Имотен_пазар_в_Китай&oldid=11966848“.