Имипрамин
| Имипрамин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₉H₂₄N₂ |
| Моларна маса | 280,194 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 50-49-7 |
| PubChem | 3696 |
| ChemSpider | 3568 |
| DrugBank | DB00458 |
| KEGG | D08070 |
| MeSH | D007099 |
| ChEBI | 47499 |
| ChEMBL | CHEMBL11 |
| ATC | N06AA02 |
| SMILES | CN(C)CCCN1C2=CC=CC=C2CCC3=CC=CC=C31 |
| InChI | InChI=1S/C19H24N2/c1-20(2)14-7-15-21-18-10-5-3-8-16(18)12-13-17-9-4-6-11-19(17)21/h3-6,8-11H,7,12-15H2,1-2H3 |
| InChI ключ | BCGWQEUPMDMJNV-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | OGG85SX4E4 |
| Gmelin | 1572523 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Имипрамин в Общомедия | |
Имипраминът е трицикличен антидепресант, използван за лечението на депресия и енуреза.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Имипраминът инхибира обратното поемане на невротрансмитерните моноамини, което подобрява настроението, повишава когнитивните способности и намалява чувството на меланхолия.[3] Открит е през 1951 г. Употребата му е свързана с редица странични ефекти като сухота в устата, сърдечносъдови проблеми, гадене, запек, повишаване на телесната маса и други.[4] Лесно прониква през кръвно-мозъчната бариера и се натрупва в мозъка, бъбреците и черния дроб.[3] Високите концентрации, които достига, са причина за неговата токсичност.[4]
Понякога се използва в ниски дози и при множествена склероза за облекчаване на болка.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ imipramine // PubChem. Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ Imipramine: Uses, Interactions, Mechanism of Action | DrugBank Online
- ↑ а б Имипрамин — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула
- ↑ а б Имипрамин // Фрамар. 12 юни 2019. Посетен на 11 юни 2024.
- ↑ Imipramine (Tofranil) // MS Trust. Посетен на 11 юни 2024. (на английски)