Илия Иванов (революционер)

Илия Иванов
	Илия Иванов
български революционер
Роден	1867 г. Прилеп, Османска империя
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
	Илия Иванов в Общомедия

Илия Иванов Шилегаров с псевдоними Препорец или Препорей^[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Илия Иванов е роден в 1867 година в град Прилеп в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.^[2] Учител и директор е в български училища в Прилеп, Охрид и на други места.^[3] В началото на учебната 1903/1904 година е изпълняващ длъжността директор на Прилепското българско мъжко класно училище.^[4] Секретар е на Прилепската българска община.^[5]

Присъединява се към ВМОРО. От 1896 до 1898 година е член на Прилепския околийски революционен комитет. В 1928 година издава „География на Македония“.^[3]^[6] Илия Иванов участва в редакционния комитет на Албум-алманах „Македония“.^[7]

Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Йордан Попкостадинов, Неделко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров
„География на Македония“^[8]

Външни препратки

Българскитѣ училища въ Македония преди учредяването на Екзархията // Македония III. 4 априлъ 1929.
Ив., Ил. Учебното дѣло въ гр. Леринъ и Леринско // Илюстрация Илиндень IX (5 (85). Издание на Илинденската Организация, май 1937. с. 10 – 11.
„Носители на култура“, публикувано в сп. „Отец Паисий“, год. II, бр. 7, София, 15 април 1929 година
Ивановъ, Ил. Учебното дѣло въ гр. Прилепъ и Прилепско // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (109). София, ноемврий 1939. с. 11.
„География на Македония“, второ издание, София, 1928 година
"Защо масово възстанаха само пет каази от Македония?", публикувано в „Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание“, книга пета, София, 1926 година
"Мисли на Гоце", "Моменти из живота на Гоце Делчев", публикувано в "Гоцев лист", год. I, бр. 1, София, май 1933 година

Бележки

↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 72.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
↑ ^а ^б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.
↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 132.
↑ Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 – 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 176.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 530.
↑ Ивановъ, Илия. География на Македония: 1 книга: Физическа география (хорография и хидрография). София, Издание на Македонския Младежки Съюзъ, 1928.

Анастас Христов	→	и. д. директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1903)	→	Антон Димитров
Владимир Цървенков	→	директор на Прилепското българско девическо класно училище (1904 – 1908)	→	Георги Трайчев
Христо Шалдев	→	директор на Прилепското българско девическо класно училище (1912 – 1913)	→	последен

[1] Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 72.

[Кандиларовъ_109-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.

[Николов_62-3] а ^б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.

[4] Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 132.

[Адамов-5] Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 – 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 176.

[ЕПК_530-7] Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 530.

[8] Ивановъ, Илия. География на Македония: 1 книга: Физическа география (хорография и хидрография). София, Издание на Македонския Младежки Съюзъ, 1928.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]