Илия Георгиев (строител)
| Илия Георгиев | |
| български строител и революционер | |
| Роден |
1893 г.
|
|---|---|
| Починал | 1978 г.
|
Илия Георгиев Дарков с псевдоним Балабанот[1] е български и югославски строител от XX век[2] и български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илия Георгиев е роден в 1893 година в битолското село Смилево, тогава в Османската империя, в големия строителен род Даркови. Негов баща е Георги Дарков (1858), който също е майстор строител и има своя тайфа. Братът на Илия Петър (1880) също е майстор строител, работил във Вардарска и Егейска Македония. Техен пръв братовчед е Аврам Дуков Дарков (1876), който също е майстор строител и чиито синове Димко и Нале са видни майстори строители.[2] Илия Георгиев влиза във ВМОРО и развива революционна дейност.[3] Става известен местен строител и има своя тайфа от 50 - 60 души, с която строи множество обществени и частни сгради. С тайфата си строи всички пътища в Битолско, Ресенско, Охридско и Кичевско от това време. Построява редица частни къщи, включително известната вила „Маедраг” на фамилията Сърбинови в Битоля. Строи и хотелския комплекс в Отешево (1948). С тайфата си строи още резервоари за вода и други стопански постройки.[2]
Умира в 1978 година.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Дарко | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Дарков (1858 – ?) | Дуко Дельов (1847 – 1919) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Георгиев (1893 – 1978) | Петър Георгиев (1880 – ?) | Аврам Дуков (1876 – 1903) | Нале Дельов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димко Аврамов (1904 – ?) | Нале Аврамов (1906 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
- ↑ а б в г Семејства и лози на градители од Смилево // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-30. Посетен на 30 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
