Илиян Николов
| Илиян Николов | |
| български архитект | |
 | |
| Роден |
1951 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Архитектура | |
| Академия | Архитектурен факултет на ВИСИ |
| Семейство | |
| Баща | арх. Павел Илиев Николов |
| Майка | Евгения Радева |
| Деца | 2 |
| Илиян Николов в Общомедия | |
Илиян Павлов Николов е български архитект.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в София през 1951 г. Завършва Архитектурния факултет на ВИСИ през 1976 г.[1]
Баща му арх. Павел Илиев Николов (р. 1922 г.) е архитект, завършил Политехниката в София през 1948 г., впоследствие проектант и ръководител на ателие в „Главпроект“. Главен архитект на градоустройствения план на Свищов. По негови проекти са изградени: районът на язовир „Батак“, правителствен балнеосанаториум в Наречен (1956), реконструкция на заседателната зала на Народното събрание (1962 – 1982), партиен дом в Свищов (1975), широкоформатно кино и библиотека в Свищов (1976), правителствен балнеосанаториум в Банкя (1976), реконструкция на хотел „Балкан“ в София (1986)[2].
Майка му Евгения Радева (р. 1926 г.) е монтажистка и сценаристка в СИФ „Бояна“. Като монтажистка нейни филми са „Рицар без броня“ (1966), „Сбогом приятели“ (1970), „Козият рог“ (1972), „Спомен за близначката“ (1976), „Осъдени души“ (1975), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), а като сценаристка – „Бумеранг“ (1979), „За една тройка...?!“ (1983), „Лошо момче“ (1992)[3]
В началото на творческия си път Илиян Николов работи с баща си в Дирекцията за обществени и жилищни комплекси и градоустройство в най-голямата тогава в страната проектантска организация „Главпроект“[1]. След това в началото на 1990 г. те регистрират бюро „Николов & Николов – архитекти“, с което символично възстановяват семейната частна проектантска практика, започната от дядото инж. Илия Николов през 1924 г.[4]
Илиян Николов специализира в Париж и Монпелие на тема „Архитектурни и урбанистични проблеми на търговската активност в социо-културните центрове и ансамбли на Франция“[1][5][4].
Илиян Николов има 2 сина, от които по-големият Павел Николов Младши е студент във Виенския технически университет (и ще наследи професията, която се предава в рода от баща на син[5]), член на Съюз на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, ЕВРОПАН – България, РОТАРИ – България.
По-значителни обекти
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на редица архитектурни обекти, между които по-значителни са:
- Търговски център на град Кърджали (с Е. Кондарев), 1979 – 1989
- Сградата на Народното събрание – преустройства
- Сградата на „Шератон София Хотел Балкан“ (с П. Николов и Е. Кондарев, после самостоятелно) – всички преустройства от 1983 г.
- Сграда на „Главпроект“, София – преустройство и разширение (с Е. Кондарев)
- Пленарна зала на Столичния общински съвет[4]
- Сградата на Софийската градска художествена галерия, 2002 г.[6]
- Офис сграда на „Абротеа Интернешънъл“ (до Руската църква), София, 2002 г.
- Сграда „Ропотамо Плаза“, София
- Сграда „Мастерфикс“, София[7]
- Луксозни бутици („Cartier“ и др.) на мястото на бившия „Детмаг“, София, ул. „Съборна“, 2009 г.
- Комплекс „Сан Стефано Плаза София“, 2004 – 2015 г. (с арх. Ст. Добрев и арх. Ф. Захариев) – „Сграда на годината`2016“ в категория „Многофункционални комплекси“[5]
Друга дейност
[редактиране | редактиране на кода]Илиян Николов е член на Съюза на архитектите в България (САБ). От началото на 1990-те години е избиран 4 пъти за член на Управителния съвет на САБ. Заместник-председател на САБ[8][6].
Член е на Камарата на архитектите в България (КАБ), а в средата на 1990-те години е председател на Софийския клон на КАБ.
Работи като началник на Управление „Архитектура и градоустройство“ (УАГ) на Столичната община в периода 1996 – 2000 г., когато сегашните дейности на главен архитект на София съгласно ЗТСУ са споделени с началника на УАГ[9].
Учредява „Европан България“ – национална секция на европейското архитектурно движение със седалище в Париж, и става неин пръв председател през 2002 г.
Включва се активно във възстановяването на ротарианското движение в България след 2000 г. Член-основател на Ротъри клуб „София-Сердика“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „Слабото място на образованието е теорията на изкуството архитектура“ – интервю с арх. Илиян Николов, вкл. кратка справка за неговата дейност, в. „Строителство-Градът“, 15.01.2007
- ↑ „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“, 1987 г., Код 28/9538274838/7020-114-88, Издателство на БАН, том 2, стр. 226 – статия за Павел Илиев Николов, архитект
- ↑ „Енциклопедия Българско кино“, 2000 г., IBSN954-90486-2-4, съставител Александър Янакиев, Издателство „ТИТРА“, стр. 217 – статия за Жени Радева (Евгения Евгениева Радева), монтажист, сценарист
- ↑ а б в Арх. Илиян Николов – 40 години с архитектурата Архив на оригинала от 2018-05-22 в Wayback Machine. – в inlife.bg
- ↑ а б в „Арх. Илиян Николов – 40 години с архитектурата“ – статия, сп. „Градът“, бр. 1, 03.04.2017
- ↑ а б „Арх. Николов : Изискването за високо качество в инвестиционното проектиране е защитна реакция на обществото“ – интервю с арх. Илиян Николов и кратка справка за дейността му, в. „Дневник“, 13.03.2003
- ↑ „Ресторант „Ропотамо“ ще прерасне в 20-етажен комплекс“ Архив на оригинала от 2018-10-29 в Wayback Machine. – в. „Дневник“, 16.05.2006
- ↑ Закон раздели архитектите на „консерватори“ и „демократи“ – за позицията на арх. Илиян Николов относно Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, в. „Дневник“, 04.03.2003
- ↑ „Отговарят ли кандидатите за главен архитект на критериите на общината“ – статия на арх. Илиян Николов с кратка справка за дейността му, в. „Капитал“, 08.03.2016