Илие Чяра
| Илие Чяра Ilie Ceara | |
| арумънски писател | |
| Роден |
15 февруари 1923 г.
|
|---|---|
| Починал | 2004 г.
|
Илие Чяра (на румънски: Ilie A. Ceara) е арумънски писател[1][2].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илие Чяра е роден на 15 февруари 1923 година в южномакедонското влашко берско село Ксироливадо, Гърция в селското семейство на Апостол Чяра и Маря Чяра, по баща Лука. Семейството му емигрира в Румъния по програмата за колонизиране на Южна Добруджа с арумъни и се установява в Каварна, където Илие Чяра завършва основно образование и гимназия. По време на Втората световна война Чяра се сражава на Източния фронт срещу Съветския съюз, а по-късно и в кампанията срещу Германия. След войната работи в областта на търговията. В 1984 година се пенсионира и се оттегля в Деж.[1]
Чяра е автор ексклузивно на проза на арумънски език – повести, новели, пътеписи в арумънски списания – „Дещептаря“ и „Димъндаря“ в Румъния, „Зборлу а Ностру“ във Фрайбург и „Фръндза Влаха“ в Бриджпорт. Отличава се с богат и изразителен език, като смело използва неологизми за понятия, несъществуващи в езика, както и смели метафори. Чяра използва и много гърцизми от майчиния си диалект от Берско, несрещани в други арумънски диалекти.[1]
Чяра оставя и много преводи на арумънски – „Земни извори“ на Теохар Михадаш, „Госпожица Кристина“ на Мирча Елиаде, „Макбет“ на Шекспир.[1]
Умира в 2004 година.[2]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Ceara, Ilie A. Nihita turnari. Syracuse NY USA, Editura Cartea Aromână,, 1991.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Ilie A. Ceara // Crispedia.ro. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2-17-01-21.
- ↑ а б Bitisită di veară tu proza al Ilie Ceara // Radio Romania International, 14 август 2012. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 21 януари 2017.
