Икономика на Южна Корея

Икономика на Южна Корея
	Икономика на Южна Корея
	Сеул, бизнес и финансов хъб на Южна Корея
Ранг	12 място (номинално, 2018); 14 място (ППС, 2017); По глава на населението:; 27 място (номинално, 2017); 29 място (ППС, 2017);
Валута	Южнокорейски вон (KRW, ₩)
Фискална година	календарна година
Търговски организации	СТО, АТИС, ОИСР (OECD), Г-20
Статистика
БВП	$1,630 трлн. (номинално, изч. за 2019); $2,320 трлн. (ППС, 2019);
Ръст на БВП	2,7% (2018) 2,0% (2019); −1,2% (2020) 3,4% (2021);
БВП на глава от населението	$31,431 (номинално, изч. за 2019); $44,740 (ППС, изч. за 2019);
Инфлация (Индекс; на потребителските цени)	0,3% (изч. за 2020)
Коефициент на Джини	35,5 среден (2015)
Индекс на човешкото развитие	0,906 много висок (2018)
Безработица	4,5% (изч. за 2020); 3,8% (2019);
Външна търговия
Публични финанси
	Страница в CIA The World Factbook

Откакто през 1962 г. Южна Корея започва да работи по Първия си петгодишен план за икономическо развитие, нейната икономика е сред най-бързо развиващите се икономики в света. През 1996 г. Корея става членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), което е важна стъпка по пътя за присъединяването ѝ към групата на най-развитите държави. В края на 1996 г. брутният национален продукт на глава от населението достига 10 000 щ.д. Едни от най-често цитираните фактори, които обясняват „Чудото на реката Ханганг“ (한강) са силната държавна подкрепа, икономическа стратегия, ориентирана към износ, индустриална политика, която акцентира върху висшите технологии и създаване на висококвалифицирани специалисти.

Тези впечатляващи постижения са помрачени от икономическите трудности, пред които са били изправени някои от най-големите корейски компании и финансови институции. Неуспехите в бизнеса, заедно с финансовата криза, обхванала Азия през лятото на 1997 г., пораждат недоверие сред чуждестранните инвеститори и довеждат до сериозна ликвидна криза през декември 1997 г..

През същия месец Южна Корея и Международният валутен фонд постигат споразумение и изготвят Програма за спешно подпомагане и преодоляване на кризата. В страната се провеждат решителни реформи, които засягат банките (някои банки са закрити), големите корпорации и правителствените институции. В края на 1999 г. икономиката на страната се възстановява и международните агенции за икономически анализи отново определят Корея като надежден партньор.

Република Южна Корея е член на следните международни организации: Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, Световна търговска организация, Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Г-20 и Следващите Единадесет.

Република Корея става лидер в информационните технологии. Основни за южнокорейската икономика са електронната, автомобилостроителната, нефтопреработвателната, стоманодобивната, корабостроителната, текстилната промишленост. Износът се състои от изделия на електропромишлеността, автомобили, изделия на електронната промишленост, стомана, машинно оборудване, а вносът от – нефтопродукти, желязо.

Източници

↑ ^а ^б ^в World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 15 май 2020.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д World Economic Outlook Database, April 2020 // Медждународен валутен фонд. Посетен на 15 май 2020.
↑ Income inequality // OECD. Посетен на 23 December 2019.
↑ Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 12 декември 2019.

Център по кореистика, официален сайт

[IMFWEOSK-1] а ^б ^в World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 15 май 2020.

[2020/01-2] а ^б ^в ^г ^д World Economic Outlook Database, April 2020 // Медждународен валутен фонд. Посетен на 15 май 2020.

[3] Income inequality // OECD. Посетен на 23 December 2019.

[4] Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 12 декември 2019.

[1]

[2]

[3]

[4]