Източноконгоанска горила

	Източноконгоанска горила
	♂ Източноконгоанска горила
	♀ Източноконгоанска горила
	Природозащитен статут
	; Критично застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Примати (Primates)
семейство:	Човекоподобни (Hominidae)
триб:	Gorillini
род:	Горили (Gorilla)
вид:	Източноконгоанска горила (G. beringei)
	Научно наименование
	Gorilla beringei Matschie, 1903
	Разпространение
	Източноконгоанска горила в Общомедия
	[ редактиране ]

Източноконгоанската горила (Gorilla beringei) е най-едрият примат на планетата. Тя е един от двата вида, заедно със западноконгоанската горила, които принадлежат към род Горили. От своя страна вида източноконгоанска горила обединява 2 подвида:^[2]

източноконгоанска низинна горила (G. b. graueri)
планинска горила (G. b. beringei)

Физически характеристики

Тялото на горилата е едро, мускулесто, без опашка. Възрастните мъжки източноконгоански горили достигат височина 2 метра и тегло 220 – 260 кг. Горилите, които живеят в зоологическите градини, обикновено са по-тежки от дивите горили, тъй като се движат по-малко и могат да тежат 270-310 кг. Максималната височина за мъжките горили при изправено положение е 1,85 до 2 метра, докато женските достигат до 1,6 метра. Представителите на този вид обикновено са черни или тъмносиви. По-тъмна е козината на горилите от ниските части, докато при планинските тя е малко по-светла, тъмносива. Освен това планинският подвид е по-добре окосмен в сравнение с низинния си събрат. Това е обяснимо, тъй като първия обитава високопланински райони, където температурите са по-ниски.

Популация и ареал

По неофициални данни броят на източноконгоанските горили наброява между 15 000 и 20 000. Като цяло планинските горили са в доста по-критично положение от низинните, тъй като наброяват едва 700 индивида, разпространени в 4 национални парка в Руанда, Уганда и ДР Конго. Най-значима е популацията в планините Вирунга на границата между Руанда и ДР Конго. Низинните горили наброяват около 16 000 и се срещат в по-широк ареал в ДР Конго, Руанда, Бурунди и Уганда. И двата подвида са засрашени сериозно, тъй като популациите им са нестабилни. Главни причини, както навсякъде, са бракониерството и изсичането на горите. В този район обаче има и друга причина – местните въоръжени конфликти. В последните години райони като Итури и Руанда са разкъсвани от граждански войни между отделните племена. Това създава сериозни затруднения за природозащитните организации и тяхната дейност. След като обстановката в Руанда се стабилизира, избухна конфликтът между народите хема и ленду в Итури, ДР Конго. Това е район, в който живее най-голямата популация на източноконгоански горили.

Източници

↑ Gorilla beringei (Matschie, 1903). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Robbins, M. & Williamson, L. Gorilla beringei // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 януари 2009. (на английски)

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] Gorilla beringei (Matschie, 1903). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] Robbins, M. & Williamson, L. Gorilla beringei // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 януари 2009. (на английски)

[1]

[2]