Източноирански планини
| Източноирански планини | |
  Местоположение на картата на Иран | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Иран |
| Част от | Иранска планинска земя |
| Най-висок връх | Тефтан |
| Надм. височина | 4042 m |
| Източноирански планини в Общомедия | |
Източноиранските планини са система от планини във вътрешните райони на обширната Иранска планинска земя, в Източен Иран. Простират се от север на юг приблизително на 1000 km. На север пустинята-солончак Кевире Немек ги отделя от Нишапурските планини, а на югоизток в района на ирано-пакистанската граница се свързват с Мекранските планини. На северозапад, запад и изток склоновете им постепенно потъват съответно в пустините Деще Кевир, Деще Лут и Регистан. Източноиранските планини включват хребета Ешдегеркух (2839 m) на северозапад, планините Кайен (2886 m) на изток и платото Серхед (угасналия вулкан Тефтан 4042 m) на югоизток. Изградени са основно от седиментни скали, гранитоиди и лави с мезозойска и кайнозойска възраст. Билните им части са предимно заравнени. Климатът е сух, субтропичен. Покрити са със степна и храстова полупустинна растителност от фриганоиден тип, а на места се срещат малки участъци заети от ксерофити. Почти по цялото им протежение преминава голям участък от източноиранската автомагистрала от Мешхед на север за Захедан на юг.[1]