Изабела Боскети
Изабела Боскети | |
I. графиня на Калвизано II. маркиза на Караваджо | |
![]() Изабела на портрета на Тициан „Жената в огледалото“ | |
Родена |
ок. 1502
|
---|---|
Починала | |
Управление | |
Период | I. 1514 – 1528 II. 1542 – 1556 |
Други титли | графиня на Мелцо господарка на Торичела, Розате, Галиате, Тревильо и Вайлате |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Боскети по рождение Кауци и Торниели по брак |
Баща | Джакомо Боскети |
Майка | Полисена Кастильоне |
Братя/сестри | Анна Боскети Франческо Боскети |
Съпруг | Франческо Кауци Филипо Торниели |
Партньор | Федерико II Гонзага |
Деца | Алесандро Гонзага Емилия Кауци Гонзага |
Изабèла Боскèти / Боскèто, наричана „Красивата Боскета“ (на италиански: Isabella Boschetti (o Boschetto); „La Bella Boschetta“; * ок. 1502; † 1560[1]), е италианска аристократка от Мантуа, метреса на Федерико II Гонзага, херцог на Мантуа и маркграф на Монферат, и чрез брак графиня на Калвизано, маркиза на Караваджо, графиня на Мелцо, господарка на Торичела, Розате, Галиате, Тревильо и Вайлате.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на Джакомо Боскети (* 1471; † 1509), военен, граф и съгосподар на Сан Чезарио, патриций на Мантуа, придворен и капитан на Гонзага, и на съпругата му Полисена Кастильоне (* 1481; † 1537). Нейни дядо и баба по бащина линия са Албертино V Боскети, граф на Сан Чезарио и капитан в армията на Гонзага, и Диаманте Касталди от Модена, а по майчина – Кристофоро Кастильоне, военен, господар на Казатико (днес подселище на Маркария) и патриций на Мантуа, и Луиджа (Алоизия) Гонзага ди Палацоло.[2] Племенница е на писателя и дипломата Балдасаре Кастильоне. Има един брат и една сестра:
- Анна (* 1499)
- Франческо (* 1501),граф на Сан Чезарио и патриций на Модена
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Получава добро хуманитарно образование и расте в двора на маркграфа на Мантуа, където баща ѝ е на служба.
През 1514 г. е омъжена от родителите ѝ за Франческо Кауци, граф на Калвизано, придворе на маркграфа на Мантуа, от когото вероятно има една дъщеря – Емилия.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Palazzo_Te_Mantova_4.jpg/250px-Palazzo_Te_Mantova_4.jpg)
Запознава се с Федерико II Гонзага, от 1519 г. маркграф и от 1530 г. 1-ви херцог на Мантуа, и от 1533 г. маркграф на Монферат, който се влюбва в Изабела. От 1520 г. тя е негова дългогодишна метреса. Той поръчва на Джулио Романо да построи за тях двамата извън Мантуа двореца Палацо Те в периода 1525 – 1534 г., който става място на техните приеми и посрещане на видни гости. Изабела му ражда един извънбрачен син – Алесандро, който става държавен съветник на херцога на Мантуа и служи в испанската армия във Фландрия, както и вероятно една извънбрачна дъщеря – Емилия, която се омъжва за Карло Гонзага, маркиз на Гацуоло.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/11/Tizian_-_Portrait_of_Federico_II_Gonzaga_-_circa_1525.jpg/173px-Tizian_-_Portrait_of_Federico_II_Gonzaga_-_circa_1525.jpg)
Федерико вече е сгоден като млад за предполагаемата наследница на Макграфство Монферат, 8-годишната Мария Палеологина. Брачния договор предвижда, че преди да се консумира сватбата, той трябва да се изчака булката да навърши 16 години. През този период обаче нещата се променят: Федерико се страхува, че вече няма да може да присъедини Монферат към владенията си, защото управляващият маркиз Бонифаций IV, брат на Мария, изглежда, че е преодолял здравословните си проблеми, които го измъчваха в ранна възраст и които го обричат на ранна смърт. Така срещу Изабела е организирана фалшива конспирация, към която уж се присъединяват Мария и нейната майка Анна д'Алансон. Осуетявайки през януари 1528 г. опита за елиминирането на Изабела, Федерико II кара да убият съпруга ѝ – главният отговорник за заговора в Модена, където той бяга, а съучастниците му да хвърлят в затвора, обвинявайки самия малък двор на Казале за заговора. Така че майката на Мария и самата Мария стават виновни в опит за отравянето на Изабела. Това е отличен претекст за анулиране на брачния договор от папа Климент VII на 6 май 1529 г.[1]
През 1531 г. Федерико II Гонзага поръчва картината „Даная“ на Антонио да Кореджо, която изглежда е била предназначена да украси Залата на Овидий в Палацо Те, предназначена за Изабела.
Изабела се омъжва втори път през 1542 г. за граф Филипо Торниели, от когото няма деца.
Умира на ок. 60 г. през 1560 г.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Омъжва се два пъти:
∞ 1. 1514 за Франческо Кауци, граф на Калвизано (* 1494, † 1528), придворен на маркграфа на Мантуа, от когото няма деца или има дъщеря Емилия (вж. по-долу)[3][4]
∞ 2. 1542 за граф Филипо Торниели († 1556, Новара), маркиз на Караваджо, граф на Мелцо, господар на Торичела, Розате, Галиате, Тревильо и Вайлате, военен, от когото няма деца.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Portrait_of_Emilia_Cauzzi_Gonzaga.jpg/156px-Portrait_of_Emilia_Cauzzi_Gonzaga.jpg)
От Федерико II Гонзага (17 май 1500, Мантуа; † 28 юни 1540, Мармироло), от 1519 г. маркграф и от 1530 г. 1-ви херцог на Мантуа, от 1533 маркграф на Монферат, има един син и вероятно една дъщеря:
- Алесандро Гонзага (* 1520, Мантуа; † 1580, пак там), държавен съветник на херцога на Мантуа Феранте I Гонзага – неговият племенник, служи като военен на Хабсбургите във Фландрия, има 2 сина и 2 дъщери.
- Емилия Кауци Гонзага (* 1524, Мантуа; † 3 април 1573, Кремона), ∞ за кондотиера Карло Гонзага (* 1523; † 1555), от 1530 г. 1-ви маркиз (маркграф) на Гацуоло, граф на Сан Мартино, господар на Дозоло и commessaggio на провинция Мантуа в Ломбардия, от когото има 7 сина и 3 дъщери.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Kate Simon: Die Gonzaga – Eine Herrscherfamilie der Renaissance. Aus dem Amerikanischen übersetzt von Evelyn Voss, Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln 1991
- Giuseppe Coniglio: I Gonzaga. dall’Oglio, editore, 1967.
- Conte Pompeo Litta: Famiglie Celebri Italiane. Milano 1834.
- Volker Reinhardt: Die großen Familien Italiens (= Kröners Taschenausgabe. Band 485). Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X.
- Detlev Schwennike: Europäische Stammtafeln, Verlag J. A. Stargardt, Marburg, 1984 Neue Folge, Band II, Tafel 174
- Maria Santini, ...E Sia Bella, Gentil, Cortese e Saggia... - Isabella D'Este Gonzaga o del Rinascimento, Milano, Simonelli, 2011
- Mario Castagna, Valerio Predari, Stemmario mantovano. Vol I, Montichiari, 1991
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Gino Benzoni. FEDERICO II Gonzaga, duca di Mantova e marchese del Monferrato
- ↑ Isabella Boschetti, www.sancesario.net
- ↑ Roberto Brunelli, I Gonzaga con la tonaca, Ciliverghe, 2005.
- ↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Federico II. Gonzaga Marchesi di Monferrato – Federico II
- Генеалогия на рода Боскети
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella Boschetti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|