Направо към съдържанието

Изабела Боскети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изабела Боскети
I. графиня на Калвизано
II. маркиза на Караваджо
Изабела на портрета на Тициан „Жената в огледалото“
Родена
ок. 1502
Починала
Управление
ПериодI. 15141528
II. 15421556
Други титлиграфиня на Мелцо
господарка на Торичела, Розате, Галиате, Тревильо и Вайлате
Герб
Семейство
РодБоскети по рождение
Кауци и Торниели по брак
БащаДжакомо Боскети
МайкаПолисена Кастильоне
Братя/сестриАнна Боскети
Франческо Боскети
СъпругФранческо Кауци
Филипо Торниели
ПартньорФедерико II Гонзага
ДецаАлесандро Гонзага
Емилия Кауци Гонзага

Изабèла Боскèти / Боскèто, наричана „Красивата Боскета“ (на италиански: Isabella Boschetti (o Boschetto); „La Bella Boschetta“; * ок. 1502; † 1560[1]), е италианска аристократка от Мантуа, метреса на Федерико II Гонзага, херцог на Мантуа и маркграф на Монферат, и чрез брак графиня на Калвизано, маркиза на Караваджо, графиня на Мелцо, господарка на Торичела, Розате, Галиате, Тревильо и Вайлате.

Тя е дъщеря на Джакомо Боскети (* 1471; † 1509), военен, граф и съгосподар на Сан Чезарио, патриций на Мантуа, придворен и капитан на Гонзага, и на съпругата му Полисена Кастильоне (* 1481; † 1537). Нейни дядо и баба по бащина линия са Албертино V Боскети, граф на Сан Чезарио и капитан в армията на Гонзага, и Диаманте Касталди от Модена, а по майчина – Кристофоро Кастильоне, военен, господар на Казатико (днес подселище на Маркария) и патриций на Мантуа, и Луиджа (Алоизия) Гонзага ди Палацоло.[2] Племенница е на писателя и дипломата Балдасаре Кастильоне. Има един брат и една сестра:

  • Анна (* 1499)
  • Франческо (* 1501),граф на Сан Чезарио и патриций на Модена

Получава добро хуманитарно образование и расте в двора на маркграфа на Мантуа, където баща ѝ е на служба.

През 1514 г. е омъжена от родителите ѝ за Франческо Кауци, граф на Калвизано, придворе на маркграфа на Мантуа, от когото вероятно има една дъщеря – Емилия.

Палацо Тe в Мантуа

Запознава се с Федерико II Гонзага, от 1519 г. маркграф и от 1530 г. 1-ви херцог на Мантуа, и от 1533 г. маркграф на Монферат, който се влюбва в Изабела. От 1520 г. тя е негова дългогодишна метреса. Той поръчва на Джулио Романо да построи за тях двамата извън Мантуа двореца Палацо Те в периода 1525 – 1534 г., който става място на техните приеми и посрещане на видни гости. Изабела му ражда един извънбрачен син – Алесандро, който става държавен съветник на херцога на Мантуа и служи в испанската армия във Фландрия, както и вероятно една извънбрачна дъщеря – Емилия, която се омъжва за Карло Гонзага, маркиз на Гацуоло.

Федерико II Гонзага

Федерико вече е сгоден като млад за предполагаемата наследница на Макграфство Монферат, 8-годишната Мария Палеологина. Брачния договор предвижда, че преди да се консумира сватбата, той трябва да се изчака булката да навърши 16 години. През този период обаче нещата се променят: Федерико се страхува, че вече няма да може да присъедини Монферат към владенията си, защото управляващият маркиз Бонифаций IV, брат на Мария, изглежда, че е преодолял здравословните си проблеми, които го измъчваха в ранна възраст и които го обричат ​​на ранна смърт. Така срещу Изабела е организирана фалшива конспирация, към която уж се присъединяват Мария и нейната майка Анна д'Алансон. Осуетявайки през януари 1528 г. опита за елиминирането на Изабела, Федерико II кара да убият съпруга ѝ – главният отговорник за заговора в Модена, където той бяга, а съучастниците му да хвърлят в затвора, обвинявайки самия малък двор на Казале за заговора. Така че майката на Мария и самата Мария стават виновни в опит за отравянето на Изабела. Това е отличен претекст за анулиране на брачния договор от папа Климент VII на 6 май 1529 г.[1]

През 1531 г. Федерико II Гонзага поръчва картината „Даная“ на Антонио да Кореджо, която изглежда е била предназначена да украси Залата на Овидий в Палацо Те, предназначена за Изабела.

Изабела се омъжва втори път през 1542 г. за граф Филипо Торниели, от когото няма деца.

Умира на ок. 60 г. през 1560 г.

Омъжва се два пъти:

∞ 1. 1514 за Франческо Кауци, граф на Калвизано (* 1494, † 1528), придворен на маркграфа на Мантуа, от когото няма деца или има дъщеря Емилия (вж. по-долу)[3][4]

∞ 2. 1542 за граф Филипо Торниели († 1556, Новара), маркиз на Караваджо, граф на Мелцо, господар на Торичела, Розате, Галиате, Тревильо и Вайлате, военен, от когото няма деца.

Емилия, дъщеря

От Федерико II Гонзага (17 май 1500, Мантуа; † 28 юни 1540, Мармироло), от 1519 г. маркграф и от 1530 г. 1-ви херцог на Мантуа, от 1533 маркграф на Монферат, има един син и вероятно една дъщеря:

  • Kate Simon: Die Gonzaga – Eine Herrscherfamilie der Renaissance. Aus dem Amerikanischen übersetzt von Evelyn Voss, Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln 1991
  • Giuseppe Coniglio: I Gonzaga. dall’Oglio, editore, 1967.
  • Conte Pompeo Litta: Famiglie Celebri Italiane. Milano 1834.
  • Volker Reinhardt: Die großen Familien Italiens (= Kröners Taschenausgabe. Band 485). Kröner, Stuttgart 1992, ISBN 3-520-48501-X.
  • Detlev Schwennike: Europäische Stammtafeln, Verlag J. A. Stargardt, Marburg, 1984 Neue Folge, Band II, Tafel 174
  • Maria Santini, ...E Sia Bella, Gentil, Cortese e Saggia... - Isabella D'Este Gonzaga o del Rinascimento, Milano, Simonelli, 2011
  • Mario Castagna, Valerio Predari, Stemmario mantovano. Vol I, Montichiari, 1991
  1. а б Gino Benzoni. FEDERICO II Gonzaga, duca di Mantova e marchese del Monferrato
  2. Isabella Boschetti, www.sancesario.net
  3. Roberto Brunelli, I Gonzaga con la tonaca, Ciliverghe, 2005.
  4. Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella Boschetti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​