Изабела Арагонска (Милано)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Изабела Арагонска.
Изабела Арагонска | |
титулувана кралица на Йерусалим | |
Родена |
2 октомври 1470 г.
|
---|---|
Починала | 11 февруари 1524 г.
|
Погребана | Неапол, Италия |
Управление | |
Други титли | неаполитанска принцеса; херцогиня на Милано и Бари; принцеса на Росано |
Герб | |
Семейство | |
Род | Сфорца |
Баща | Алфонсо II Неаполитански |
Майка | Иполита Мария Сфорца |
Братя/сестри | Санча Арагонска Фердинанд II Неаполитански Алфонсо Арагонски |
Съпруг | Джан Галеацо Мария Сфорца |
Партньор | Просперо Колона[1] |
Деца | Бона Сфорца Франческо Мария Сфорца Иполита Мария Сфорца |
Изабела Арагонска в Общомедия |
Изабела Арагонска (* 2 октомври 1470, Неапол, Неаполитанско кралство; † 11 февруари 1524, Неапол, Неаполитанско кралство) е неаполитанска принцеса, херцогиня на Милано, херцогиня на Бари, принцеса на Росано и титулувана кралица на Йерусалим.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на Алфонсо II (1448 – 1495), крал на Неаполитанското кралство, и Иполита Мария Сфорца (1445 – 1488).
През 1489 г. Изабела се омъжва за своя първи братовчед, херцогът на Милано, Джан Галеацо Мария Сфорца (1469 – 1494).
След смъртта на брат ѝ Фердинанд II, Изабела наследява титлите херцогиня на Бари, принцеса на Росано и кралица на Йерусалим.
Съществува теория, според която Изабела Арагонска е моделът, който Леонардо да Винчи е използвал при рисуването на Мона Лиза. Има предположение, че Изабела е имала морганатичен брак с Леонардо да Винчи, който единадесет години е бил дворцов художник на Милано, и му е родила двама сина и три дъщери[2].
Майке Фогт-Люерсен[3] твърди, че жената зад загадъчната усмивка на Мона Лиза е Изабела Арагонска, херцогинята на Милано. Според Маике стилът на тъмнозелената рокля на Мона Лиза загатва, че жената е член на династията Сфорца. Нейната теория е, че Мона Лиза е първият официален портрет на новата херцогиня на Милано, което доказва, че той е рисуван през пролетта или лятото на 1489, а не през 1503 г. Въпреки различните теории последните открития на Хайделбергската академия потвърждават традиционната идентификация на Мона Лиза с Лиза дела Джоконда.[4]
Съществува друг портрет на млада жена със светли коси (в галерията Дориа Памфили, Рим), дело на Рафаело, който притежава по-голяма прилика с Изабела Арагонска. Стилът на роклята ѝ е отнесен между 1515 и 1525 г., а жената показва символите на миланския клон на рода Сфорца – панделката, белия и червения цвят. По това време обаче Изабела е била на около 45 – 55 години и е имала тъмна коса.
Изабела Арагонска умира на 11 февруари 1524 в Неапол.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]- Франческо Сфорца (1491 – 1524) – херцог на Милано от 1494 до 1524;
- Бона Сфорца (1494 – 1557) – кралица на Полша и велика херцогиня на Литовското херцогство, съпруга на крал Зигмунт I Стари;
- Иполита Мария (1594 – 1501).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Изабела Арагонска Архив на оригинала от 2007-06-14 в Wayback Machine. на сайта Мона Лиза и нейното семейство Архив на оригинала от 2007-07-01 в Wayback Machine.
- Бюст на Изабела Арагонска Архив на оригинала от 2006-10-20 в Wayback Machine. от Франческо Лаурана в Kunsthistorisches Museum, Виена
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уикипедия на италиански език.
- ↑ kleio.org // Isabella of Aragon. Архивиран от оригинала на 2007-06-14. Посетен на 2008-02-18 2006.
- ↑ http://www.kleio.org/buecher/monalisa.html Маике Фогт-Люерсен Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- ↑ Reuters story
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella of Naples в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |