Тази статия е за фразеологичния идиом. За социолингвистичния идиом вижте идиом (социолингвистика).
Идиомът е вид устойчиво словосъчетание, чието цялостно значение е изградено от значенията на съставящите го думи.
Идиомите са свойствени за всеки език и не могат да се превеждатбуквално на други езици.[1]
Характерна за идиомите е специфичната им устойчивост на определено езиково ниво. Замяната на някоя дума от словосъчетанието с друга, дори и синонимна, промяната в словореда в рамките на идиоматичния израз, дори промяната на граматичната форма на някоя от съставящите идиома единици, може да разруши идиоматичното значение на израза.
Честата употреба на идиоми обикновено се счита за характерно за разговорната реч и жаргона, но много от идиомите се появяват, утвърждават и съхраняват в художествената литература или са средство за въздействие в публицистичния стил. Прекомерната им употреба може да ги превърне в клишета. Някои пословици и поговорки също могат да се употребяват като идиоми.[2]
Познаването и уместното използване на идиоми е белег за добро владеене на даден чужд език, затова те са обект на особен интерес в чуждоезиковото обучение.
Съществуват специализирани речници с идиоматични конструкции.