Игра на топчета

Топчета (или още стъклени топчета, мраморни топчета) е детска игра, която се играе с топчета, направени от стъкло, глина, керамика или порцелан, а понякога и с метални топчета от машинни лагери, или топчета от глина изпечени на слънце от най-бедните деца. Техният диаметър варира от около 0,5 до около 3 cm, в отделни случаи почти до 8 cm.

История на производството

Топчетата са споменавани в литературата на Древна Гърция, остров Крит, Древен Рим и Древен Египет. Изработвани са от камък или глина.

Най-старото намерено топче датира от 6000 г. пр. Хр. и се съхранява в музея на Оксфорд. В древността за играта са били използвани орехи, лешници, костилки от маслини и дори скъпоценни или полускъпоценни камъни.

През късното средновековие и ренесанса топчетата от дърво или метал стават дело на занаятчии, а през XIV век венецианските майстори стъклари са прочути с изработката им от стъкло.

В Германия керамичните се появяват през 1870, а стъклените – през 1848 г. Отначало топчетата са правени на ръка, но към края на 19 век навлиза масовото машинно производство. В България преди 1990 г. най-масово разпространените обикновени стъклени топчета без украса в тях са от лимонадени бутилки с топчета.

Правила на играта

Ръчно изработени топчета от Западна Африка.

Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.

За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета.

Наименования

Стъклени топчета с различен размер и дизайн

В различните краища на България стъклените топчета имат различни имена. Много от тях са производни на турската дума билюр (billûr), която означава „кристално стъкло“.

абета
билета
бопчеа – Пазарджик
били
билички – в Бургас, Гоце Делчев, Раковски (град)
билюри – в Тръстеник, Русе
биренки, масльонки – направени от кафяво или тъмнозелено бирено стъкло – в София
бубички – в Шумен
бумбальоци
бешки в Елхово
браболета в Кюстендил
валаме́та във Видин
варани във Видин
върлак, върлаци – в Карлово
гелнички – в Сливен
гечки – в Панагюрище
дечки – в Габровско
джамини, джамени, джаменки – в Пловдив
енгери – в Смолян
коски – в Благоевград
лимки – във Варна, Добрич, Шумен и Разград
листенца – прозрачно топче с оцветени листовидни форми в него, в Габрово и Бургас
манички – в Сандански, Петрич
мискети – в Кърджали
сирийчета – във Враца, София
скамбалови, скамболови – в Хасково и Кърджали
соденки – в Айтос, Дълбоки
стъклѐта – в Дупница
стъклени перли – в Касталия
пеперудки – във Велико Търново
зук – във Велико Търново
тройче – в Самоков
комбета – в Копривщица
американки – тъмносини и отвътре няма котешко око като на повечето

Наименованията израелки и скамбаловчета за стъклени топчета са съответно от Израел и Сирия, откъдето са се внасяли. Пластмасовите топчета в София са наричани гу̀ди, съответно по-малките полугуди и минигуди.

Употреба в дома

Цветните топчета служат и за украса. Поставени в аквариум, прозрачна ваза, саксия или дори просто в съд върху пясък, те са приятна игра на цветове и форми за окото. Приличат на скъпоценни камъни, но имат формата на кълбо.