Игнат Пенков
| Игнат Пенков | |
| български географ | |
 | |
| Роден | Игнат Игнатов Пенков
23 февруари 1913 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Работил в | Софийски университет |
Игнат Игнатов Пенков е български географ, учител и университетски преподавател, професор в Софийския университет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 февруари 1913 г. в Плевен. През 1936 г. завършва география в Софийския университет.[2] В периода 1936 – 1941 г. учителства в село Казичане, Софийско, Троян, Пловдив и София. През 1941 – 1943 г. защитава докторат във Виена. От 1943 г. е асистент, от 1948 г. – доцент, а от 1951 г. – професор. От 1948 до 1978 г. е ръководител на катедра Икономическа география в Софийския университет. Създател и декан на Географския факултет – филиал на Софийския университет в Шумен (1964 – 1991). Член е на ръководството на Българското географско дружество. Умира на 2 ноември 2004 г.[1]
В периода 1946 – 1950 г. е главен редактор на списание „Географски преглед“, през 1948 – 1952 г. на списание „География“, а от 1976 до 1989 г. на „Известия на Българското географско дружество“. Автор е на множество трудове. Автор е на първия учебник по икономическа география на България.
- „Икономическа характеристика на Вазовград“ (1950);
- „Състояние, задачи и перспективи на икономическата география в България“ (1971, в съавторство на Любомир Динев);
- „Градовете на България“ (2000, в съавторство на Васил Дойков).[2]
Личният му архив се съхранява във фонд 1015 в Централен държавен архив. Той се състои от 600 архивни единици от периода 1899 – 1999 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Игнат Игнатов Пенков // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 5 ноември 2018 г.
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3354.
|
