Игнат Мангъров

Игнат Мангъров
	Игнат Мангъров
български революционер
Роден	1880 г. Кратово, Османска империя
Починал	януари 1945 г. (65 г.) Куманово, Демократична федеративна Югославия
Учил в	Скопско българско педагогическо училище
	Игнат Мангъров в Общомедия

Игнат Монев Мангъров или Мангаров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Мангъров е роден в град Кратово. В 1898 годна завършва първия випуск на българското педагогическо училище в Скопие^[1] и става учител в Гевгели, Крива паланка и на други места. Влиза във ВМОРО и докато е в Гевгели е член на околийския революционен комитет от 1904 до 1905 година. В 1910 година при Обезоръжителната акция на младотурския режим е изтезаван от властите.^[2]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Славчо Абазов.^[3]

През 1925 година е в ръководството на Пернишкото македонско благотворително братство.^[4]

Мангъров е убит заедно с кумановския войвода Кръстю Лазаров, Тодор Сопотски и 40 други изявени българи през януари 1945 година^[5], при т.нар. Кумановско клане, след като е осъден на смърт от Военния съд на скопската военна област – Съвет при Кумановския военен сектор като „големобугарин“.^[6]

Вижте също

Христо Мангъров

Бележки

↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 98.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
↑ Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 3.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 275.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 247.

[ИИ_13-1] Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 98.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.

[4] Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 3.

[5] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 275.

[6] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 247.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]