Игнатий Клейнхауз
Игнатий Михайлович Клейнхауз | |
руски офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | Русия |
Игнатий Михайлович Клейнхауз (на руски: Игнатий Михайлович Клейнгауз) е руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Игнатий Клейнхауз е роден на 6 януари 1822 г. в семейство с римокатолическо вероизповедание от неруски произход. Приема руско поданство в Киевска губерния на 11 ноември 1844 г. Получава образование в Нежински юридически лицей „Княз А. А. Безбородко“. Военната си служба започва като юнкер в Коливанския пехотен пол кна 18 септември 1845 г. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик (1846).
Участва във всички военни кампании на Руската империя. Проявява се в потушаването на Унгарското въстание (1848 – 1849).
Участва във Кримската война (1853-1856). Проявява в битката при Гюргево и Обсадата на Севастопол (1854 – 1855). Отличава се като храбър и доблестен офицер, за което получава няколко бойни награди и израства във военната йерархия. Повишен е във военно звание щабскапитан с назначение за старши адютант на 12-а пехотна дивизия. На 4 август 1855 г. участва в сражението при Черна река за което е награден и повишен във военно звание капитан.
Повишен във военно звание полковник с назначение за командир на 19-и Костромски пехотен полк (1870).
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Първото сражение на полка е в Първа атака на Плевен на 8/20 юли 1877 г. Руските планове предвиждат 19-и Костромски пехотне полк да атакува града от изток при село Гривица, а 17-и Архангелогородски и 18-и Вологодски пехотни полкове от север при село Буковлък. Само няколко часа преди руските части Осман паша заема Плевен. Боят е неравен. Турските войски са по-многобройни и при това заели изгодни отбранителни позиции. Деветнадесети Костромският пехотен полк изнемогва пред врага. Още в началото на боя около 9 часа полковник Итнатий Клейнхауз пристига с щаба си на предната бойна линия. Тук първоначално получава рана в шията, но остава в седлото на коня. Не желае да напусне мястото и в пълно самообладание си прави превръзка на самата позиция. Превръзката не спира кръвотечението от раната и полковникът слиза от коня си. Едва докоснал с единия си крак земята, когато разрив на оръдеен снаряд го поразява в скулата на лицето и убива на място заедно с коня му.
Няма данни за местоположението на погребението. Съществуват две братски могили на бойното поле на нисши чинове и офицери. На северната могила е изписано името на полковник Игнатий Клейнхауз.
Паметници
[редактиране | редактиране на кода]- Братска могила на 406 нисши чина от 19-и Костромски пехотен полк и офицерите полковник Игнатий Клейнхауз, подполковник Валерий Дяконов, майор Михаил Цеханович, щабскапитан Николай Стог, поручик Константин Тарасевич, прапорщици Дмитрий Белоровский и Григорий Котловский.
- Името му е изписано и на Параклис-мавзолей „Свети Георги“ в Плевен.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден Света Анна III степен с мечове – за участие в отбраната на Севастопол
- Орден Свети Станислав II степен с мечове – за участие в сражението при река Черна
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]- дъщеря - Олга Игнатиевна, съпруга на Евгений Петрович Бек.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Братска могила на 19-и Костромски пехотен полк северно от село Гривица
-
Братска могила на 19-и Костромски пехотен полк северно от село Гривица
-
Мраморни плочи с имената на загиналите офицери при село Гривица
-
Братска могила на 19-и Костромски пехотен полк западно от село Гривица
-
Мраморна плоча с броя на загиналите при село Гривица
-
Параклис-мавзолей „Свети Георги“ в Плевен
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- Тодорова Г., Василева М. Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976.
- Присненко К., Первая Плевна и 19-й пехотный Костромской полк в Русско-Турецкую войну 1877 – 1878 года.
- Богданович, Владимир, Краткая история 19-го пехотного Костромского полка с 1805 по 1900 г., Житомир, 1900.
- Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 32: Переправа у Зимницы, утверждение на правом берегу Дуная и Западный фронт: период с 15 июня по 31 июля 1877 г. Санкт Петербург, 1902.
- Рерберг, П. „Севастопольцы“. Участники 11-и месячной обороны Севастополя в 1854 – 1855 годах, СПб.1903 – 1907. – 3 т., Вып. 3: Сборник портретов участников 349-и дневной обороны Севастополя в 1854 – 1855 годах. 1907.
- В.В. Назарова, ИСТОРИЧЕСКОЕ, ЛАНДШАФТНОЕ И ЭКОНОМИЧЕСКОЕ ОПИСАНИЕ ИМЕНИЙ ЗАРУЦКОЕ, БЕЛОКОПЫТОВО, НАУМОВКА И УСАД ЕБНОГО КОМПЛЕКСА „ЗАРУЦКОЕ“ ГЛУХОВСКОГО УЕЗДА ЧЕРНИГОВСКОЙ ГУБЕРНИИ. 2016.
- Старчевский, А. А. Памятник Восточной войны 1877-1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых / составил А. А. Старчевский. - С.-Петербург, 1878, с. 156-158.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)
- Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)
- Битки през Руско-турската война (1877-1878)
- Първа атака на Плевен
- Втора атака на Плевен
- Битка при Пелишат–Згалево
- Трета атака на Плевен
- Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
- Битка при Телиш
- Битка при Горни Дъбник
- Битка при Долна Митрополия
- Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
- Параклис мавзолей „Свети Георги“
- Руски паметници в България