Направо към съдържанието

Иво Недялков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иво Недялков
български юрист
Роден
9 август 1966 г. (58 г.)
Учил вСофийски университет

Иво Методиев Недялков е български юрист и предприемач.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Завършва право в Софийския университет „Кл. Охридски“ през 1990 г. Стажант-съдия в Софийски градски съд (1991 – 1992 г.).

Доктор по международно право (2000). Член на International Bar Association – London (2001) и на International Institute of Human Rights (2005)[1]. Участва в International Council of Commercial Arbitration – Stockholm, Sweden.[2] Специализирал в областта на международното търговско и банково право във Великобритания, САЩ и Швеция. Владее английски, френски, испански, руски и сърбохърватски. Женен е и има 2 деца.

Според публикации във вестник „24 часа“ Недялков е работил в ЦК на ДКМС[3] Според бившия шеф на Комисията по разсекретяване досиетата на ДС Методи Андреев, Иво Недялков е бил офицер в „Държавна сигурност“.[4] Обучаван в Школата на КГБ в Москва. Баща му Методи Недялков е известен научен работник в областта на черната металургия, изобретател и рационализатор, активен член на БКП. Майка му е била главен счетоводител на завод „Фохар“ в кв. Бояна.

До 1989 г. Недялков работи за Кинтекс по линия на т.нар. „скрит транзит“[5] от името на турчина Фарук Бикрич – контрабандист на цигари и оръжие, покровителстван от Държавна сигурност.[6] От 1990 г. е генерален директор на българско държавно външнотърговско дружество.[7] Като собственик на няколко денонощни заведения в центъра на София, Недялков се запознава с Васил Илиев и други от българската организирана престъпност. Помага юридически и ги съветва да имат и легална форма на всяка дейност.[8]:16:54 – 17:38 През 1992 г. създава „Ист-уест интернешънъл“[9] – едно от първите акционерни дружества след 1989 г. Дружеството емитира публични акции и набира огромен за времето си капитал. Недялков притежава финансова къща, застрахователно дружество, строителна фирма, много заведения, софтуерна компания и издателство, учредява Българска сконтова банка. В края на 1994 г. акциите на дружеството падат и много дребни акционери изгубват вложените пари. Недялков е обвинен за присвояване на над 30 млн. щатски долара. По това време той живее в Западна Европа. От началото на 1994 г. живее в Швейцария, но е предупреден да напусне страната. Арестуван е от Интерпол в Ница, прекарва 10 месеца в ареста, след което е екстрадиран, за да бъде съден и прекарва над година в български арест.[8]:21:53 – 22:18, 24:00 Оправдан е през 2005 г.[10] По негова жалба Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъжда България за неправомерен арест и прекалено дълго задържане.[11]

Работи като юридически директор на водеща финансова институция[12] в София. Бил е съдружник в адвокатската къща на Венцислав Дудоленски – бивш кмет на район „Студентски“ в София.[13] Избиран е и за национален секретар на Новата консервативна партия.

След като се връща в България работи като консултант. Сред неговите клиенти са фирми и лица, между които и спрягани за контрабандисти на наркотици, оръжие и цигари. Двама бивши съдружници на Недялков са публично разстреляни на улицата – Димитър Дацов[14] през 2000 г. (свързан с приватизацията на „Химко“ АД, Враца), и Константин Дишлиев[15] (обявен от медиите за „финансиста на мафията“)[16] през 2005 г. Според журналиста от в-к „24 часа“ Станимир Въгленов, друг клиент на Недялков – ливанецът Адел Саркиз, оцелява при 2 неуспешни атентата.[17] Според оперативната информация на МВР, цитирана от БНР, Саркиз е сред контролиращите наркоканалите от и за Близкия изток[18]

В началото на януари 2011 г. в предаването „Тази неделя“ на Лора Крумова по bTV Недялков описва зараждането на капитализма в България и първоначалното натрупване на капитала.[8] Недялков разказва как над 150 души – избраниците на бившата комунистическа власт, получили кредити за милиони левове в първите години на прехода. През ноември 1989 година Андрей Луканов събира избраните на среща и им казва: „Другари, назначавам ви за милионери!“. Срещата се тълкува като раздаване на куфарчета с пари, но ситуацията не била точно такава, обясни Недялков: „Просто огласи решение, според което държавата ще даде възможност на фирми да се кредитират от банките.“[8] Казаното от Недялков впоследствие не е пряко потвърдено от други.[19]

Делото в Страсбург

[редактиране | редактиране на кода]

По делото, заведено от Иво Методиев Недялков, основател на холдинга „Ист уест интернешънъл“, съдът постановява, че са нарушени чл. 5, ал. 3 и 4 (право на свобода и сигурност на личността) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и чл. 6, ал. 1 – право на справедлив процес в разумен срок.[20] Европейският съд изтъква, че по системата, съществувала в България до 2000 г., прокурорите и следователите са били лицата, оправомощени да налагат мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тъй като те не са независими, това е в нарушение на чл. 5, ал. 3 от Европейската конвенция. Що се отнася до чл. 5, ал. 4, съдът е на мнение, че има нарушение, тъй като нито българското право, нито съдебната практика са съдържали индикации какви са последиците от отхвърлянето на молбата за освобождаване, внесена от жалбоподателя.[21] Решението на съда в Страсбург по делото Недялков и още няколко подобни срещу България стават повод за законодателни промени в страната и предоставяне на функциите по налагане на мерките „задържане под стража“ и „домашен арест“ в правомощията изключително на съда. Въвежда се и процедура по периодично преразглеждане на мерките по молба на задържаното лице, както и преклузивни срокове за задържане във фазата на предварителното производство според тежестта на повдигнатото обвинение.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Directory of members, International Bar association 2001, c/o Martindale-Hubbell
  2. ↑ ICCA Congress series no.5, KLUWER Law & taxation publishers, Deventer-Boston, ISBN 90-6544-581-1, page 578.
  3. ↑ в-к "24 часа 15.12.2002 г.
  4. ↑ "Методи Андреев: Досието на Гоце е било дебело 10 – 15 сантиметра!", интервю на Славей Костадинов, blitz.bg, 22 февруари 2011 г.
  5. ↑ www.epochtimes-bg.com, архив на оригинала от 2 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071202115321/http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-07-20_05.htm, посетен на 9 ноември 2007 
  6. ↑ Протокол по дело 74/2001 г. на СГС-НК.
  7. ↑ В системата на ВТО „Индустриалимпорт“ и ДСО „Памукотекс“
  8. ↑ а б в г "Иво Недялков: Над 150 души получиха кредити от комунистическа България", btv.bg, 9 януари 2011 г.
  9. ↑ www.aba.government.bg, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915082452/http://www.aba.government.bg/bg/pages/Izsledvaniya/Research/003-6.html, посетен на 10 ноември 2007 
  10. ↑ Антония Кюмюрджиева, „Фараонът Недялков пребори Темида“ Архив на оригинала от 2014-09-14 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 25 октомври 2006 г.
  11. ↑ Дело Недялков с/у България. Решение (DOC) // Европейски съд по правата на човека, 2005. Архивиран от оригинала на 2006-07-13. Посетен на 7 ноември 2007.
  12. ↑ Прайвът файнънс юниън АД, днес – АФО АД. 100% собственост на EURAM BANK – Виена. След напускането му, компанията е разследвана за пране на пари. Прокуратурата твърди, че дружеството е обслужвало паричните потоци на братята Маринови (Маргини) чрез Евелин Банев-Брендо.
  13. ↑ Красен Николов, „Б. Борисов спешно оттегли кандидатурата за зам.-кмет на замесен в сделката със зала „Универсиада“, mediapool.bg, 30.11.2005 г.
  14. ↑ www.mvr.bg, архив на оригинала от 28 август 2007, https://web.archive.org/web/20070828223829/http://www.mvr.bg/show/news/19-02-2000.htm, посетен на 9 ноември 2007 
  15. ↑ „24 часа“ първи още през 2007 г. описа схемата, чрез която Брендо пере милионите от наркотици", в. „24 часа“, 16.05.2005 г.
  16. ↑ „Разследването за пране на пари", в. „Капитал“, 27 април 2007 г.
  17. ↑ Въгленов, Станимир. В края на август 2000 г // Архивиран от оригинала на 2007-06-24. Посетен на 7 ноември 2007.
  18. ↑ Красен Николов, „Б. Борисов спешно оттегли кандидатурата за зам.-кмет на замесен в сделката със зала „Универсиада“, mediapool.bg, 30.11.2005 г.
  19. ↑ Пенчо Ковачев, „Милионерите може да са назначени по „петолъчката“, в. „24 часа“, 11 януари 2011 г.
  20. ↑ www.justice.government.bg[неработеща препратка]
  21. ↑ „Съдът в Страсбург осъди България по две дела", vesti.bg, 3 ноември 2005 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иво_Недялков&oldid=12373975“.