Ивир
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Ивир според византийските източници може да има няколко значения:
- испанец;
- грузинец;
- лице, произхождащо от византийската тема Ивирия (1001 – 1074), известна също и като „Ивирия – Армения“ или „Ивирия – Ани“;
- арменец – халкидонит;
- монах от Ивирийския манастир.
„Ивир“ в първото значение на думата в източниците от 11 век се среща рядко.
„Ивир“ във второто значение на думата се ползва предимно в периода от 4 век пр.н.е. до 5 век, когато е съществувало независимото княжество Иверия и след 11 век.
„Ивир“ в третото значение на думата се ползва често във Византия през 11 век.
Последните 3 значения на думата „ивир“ понякога се ползват при характеристиката на едно и също лице.
В тази връзка е и понятието „Ивирия“ (Iberia). Във византийските източници от 11 век се споменават 3 Ивирии:
- Западна Ивирия – или Иберия (Иберийски полуостров с Испания и Португалия);
- Източна или Кавказка Иверия – част от днешна Грузия;
- Ивирия – източна византийска тема (военно-административна област), известна и като „Ивирия – Армения“ или „Ивирия – Ани“ – част от днешна Турция.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Арутюновой – Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и коментарий. Ереван, 1978, 134 с.
- Garsoian, Nina. The Byzantine Annexation of the Armenian Kingdoms in the Eleventh Century, 192 p. In: The Armenian People from Ancient to Modern Times, vol. 1, edited by Richard G. Hovannisian, St. Martin’s Press, New York, 1977.