Иван Шатъров
| Иван Тодоров Шатъров | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
Иван Тодоров Шатъров (среща се и като Иван Теодоров / Федоров / Феодоров) е български опълченец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Шатъров е роден през 1837 година в пловдивското село Калугерово.[1]
В годините преди началото на Руско-турската война (1877 – 1878) се установява през Влашко в Бесарабия, където постъпва в руската армията като кавалерист и достига до чин унтер-офицер.[1]
При обявяването на войната се записва в българското опълчение – постъпва на 1 май 1877 година. Разпределен е в Пета дружина, първа рота, командвана от подполковник Константин Нищенко.[2][3] Участва в сраженията при село Уфлани (4 юли), при Казанлък (5 юли) и при Стара Загора (19 юли).[4] На 6 август „се изключва от доволствие като постъпил на лечение в болница“. Има ефрейторско звание.[5][2] Уволнен на 22 юни 1878 година.[6]
За участие в дейността на обществото на Червения кръст по време на Руско-турската война е награден през 1903 г. от Руското общество на Червения кръст със знака на Червения кръст в памет на войната.[7]
Според някои автори е участвал в сраженията при Шипка, Зелено дърво и при Шейново и за участието му във войната е отличен с орден;[1] такива сведения обаче не се откриват в пенсионното му досие в Българския исторически архив.[8]
След Освобождението, през 1889 – 1890 година Шатъров работи на строежите на железопътната линия Ямбол – Бургас, а в края на века – на строежите на пристанищата във Варна и Бургас.[1]
През 1901 година Шатъров присъства на погребението на генерал Йосиф Гурко като представител на българската делегация.[1]
Установява се за постоянно в Бургас през 1917 година, където е член на поборническото дружество.[1] Почива на 28 август 1920 година.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Керемидчиев, Я., Инджиева, Р. (съст.) „Опълченци, родени в Бургаския край и придошли в района след Освобождението“. Окръжен исторически музей – Бургас, 1978 г., стр. 24.
- ↑ а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 500 (№ 9277).
- ↑ НБКМ-БИА, Колекция № 47-II, а.е.317, П.д. 341, л. 5.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е.317, п.д. 341, л. 86.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е.317, п.д. 341, л. 33 и 39.
- ↑ НБКМ-БИА, Колекция № 47-II, а.е.317, П.д. 341, л. 9.
- ↑ НБКМ-БИА, Колекция № 47-II, а.е.317, П.д. 341, л. 55.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-II, а.е.317, п.д. 341, л. 1 – 142.
- ↑ НБКМ-БИА, Колекция № 47-II, а.е.317, П.д. 341, л. 120 (Акт за смърт).
