Иван Чонос
Иван Чонос | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Видин, Народна република България |
Политика | |
Професия | Адвокат |
Партия | Българска комунистическа партия |
Народен представител | |
XXVI ОНС VI ВНС I НС | |
Семейство | |
Деца | Боян Чонос Малин Чонос 1919-2014 Коста (Калин) Чонос 1922-1992 |
Иван Костов Чонос е български политик и адвокат, член на БКП.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е във Видин на 25 май 1885 г. Учи до 2-ри прогимназиален клас в родния си град, а след това 4 месеца е в гръцко училище в отсрещния (през р. Дунав) румънски град Калафат. Завършва висше юридическо образование в Женева.
Работи като печатарски работник от 1898 г. През 1902 г. става член на БРСДП. До 1923 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП във Видин. Осъден задочно на 15 години затвор, емигрира в Югославия. Става политически емигрант в Гърция и, после в СССР, където е със семейството си. Там учи 2 години политическа икономия и преподава в партийна школа в Перово (Москва).
Завръща се в България през 1932 г. Става известен адвокат в родния си град. Участва в кампанията против изпращане на българските евреи в нацистки концлагери. Арестуван е през 1941 г. и е интениран в лагер „Еникьой“, впоследствие е прехвърлен в лагер „Свети Кирик“. Там остава до 19 септември 1943 г. По-късно организира бойни групи на БКП в района на Видин[1]
След 9 септември 1944 г. е народен обвинител в Народния съд във Видин. Член е на Президиума на Народното събрание.
С жена си Цена имат синове Боян (1921 – 1943) , Малин (1919-2014) и Коста (1922-1992). Боян Чонос, студент по право, секретар на Окръжния комитет на РМС от 1942 г., партизанин, е арестуван и разстрелян през 1943 г.[2] Малин Чонос е български дипломат в Чехословакия в началото на 1970-те години.
Иван Чонос умира във Видин на 6 април 1962 г.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ АГЕНТУРНО СВЕДЕНИЕ ЗА ИЗВЕСТНИ КОМУНИСТИ (1954 Г.)
- ↑ Загинали от Видин и видинско
- ↑ Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946 – 2002). Видин, 2006, с. 97