Иван Чеков

Иван Чеков
	Иван Чеков
български учител и революционер
Роден	1878 г. Горно Върбени, Османска империя
Починал	5 април 1941 г. (63 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Иван Стефанов Чеков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Иван Чеков е роден в село Горно Върбени (Екши Су), тогава в Османската империя през 1878 година.^[1] Произхожда от видната фамилия Чекови. Братовчед е на Михаил Чеков и Методий Чеков. Брат му Илия също е деец на ВМОРО и загива в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] Чеков влиза във ВМОРО и става един от лидерите на екшисуйския революционен комитет. Учителства в българското училище в Костур и в Емборе 6 години.^[3] Докато е в Емборе е наклеветен от костурския владика и е хвърлен в затвора. Баща му успява да го измъкне, докато другарят му затворен с него е отровен от гърците.

Емигрира в Свободна България и работи като чиновник в Банката за земеделски кредит. След това е счетоводител в Бакалската потребителска кооперация.

Баща му Стефан и майка му Димана са интернирани на остров Милос, където и двамата умират на 16 март 1916 година.

Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.^[4] Участва като делегат от Леринското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[5]

Кирил Христов Совичанов пише в некролога си за Иван Чеков:

„

Хубав мъж, висок, изправен с бавна чорбаджийска походка, с вечна усмивка на лице, мъдър, тих, спокоен, мил другар и приятел, скъп и полезен събеседник, почтен гражданин и човек трудолюбив и пестелив, трезвен и въздържан – Ив. Чеков по самия му вид издаваше произхождението си от висок бележит род.

Чекови бяха известни не само в Леринско. Цяла Западна Македония със столицата си Битоля знаеше кои са те и какво те представляваха за българщината от тоя край...

Бог да прости примерния син на българското отечество.^[6]

“

Вижте също

Кузман Чеков

Бележки

↑ Парцел 67 // София помни. Посетен на 5 януари 2016.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 81.
↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.
↑ НБКМ-БИА C VIII 38
↑ Хр., К. Иванъ Ст. Чековъ // Илюстрация Илиндень XIII (4 (124). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1941. с. 13.

[1] Парцел 67 // София помни. Посетен на 5 януари 2016.

[Кандиларовъ_92-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.

[3] Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 81.

[4] Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.

[5] НБКМ-БИА C VIII 38

[6] Хр., К. Иванъ Ст. Чековъ // Илюстрация Илиндень XIII (4 (124). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1941. с. 13.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]