Направо към съдържанието

Иван Ценов (математик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Ценов.

Иван Ценов
български математик
Роден
Починал

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластМатематика, механика
Работил вСофийския университет
Известен сПърви уравнения на Ценов
НаградиПочетно звание „Народен деятел на науката“

Иван Ценов Ангелов (1883 – 1967) е международно известен български математик, член на Българската академия на науките. Роден е на 2 (15) януари 1883 г. във Враца. Починал на 19 септември 1967 г. в София. На негово име е кръстена Природо-математическата гимназия във Враца.

Баща му Цено Ангелов е бил един от най-дейните участници в революционния таен комитет във Враца. Работил е под ръководството на Стоян Заимов, а след Освобождението е бил един от първите кметове на града.

Още от шестата си година малкият Иван тръгва на училище. През учебната 1899-1900 г. завършва Врачанското окpъжно шесткласно училище и става учител за една година в с. Нефела, Врачанска околия.

През 1903 г. завършва Софийската мъжка гимназия. От 1904 г. е студент по математика в Софийския университет, където учи пет семестъра. Заради участие в публична демонстрация срещу цар Фердинанд е изключен от университета. Принуден е да замине за Белград, където учи шести семестър през 1906-1907 г. През 1907-1908 г. Иван Ценов е студент в Загреб, след което се завръща в България и завършва с отличие специалност математика.

Академична дейност

[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането си учителства в Първа Софийска мъжка гимназия, като работи и като нередовен асистент по математика в Софийския университет. Недълго след това става и редовен асистент.

В периода 1911-1912 г. специализира в Париж. През 1914 г. е избран за редовен доцент по аналитична механика на мястото на Спиридон Ганев. По-късно става извънреден професор (1919), а от 1922 г. до 1951 г. е и редовен професор и ръководител на катедрата по аналитична механика в Софийския университет. Ръководи катедрата по обща и приложна математика (1953–1958). Чете курса по аналитична механика (1914–1958). В периодите 1925-1926 г. и 1929-1930 г. е декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет.

През 1925 г. проф. Иван Ценов става дописен член на Българската академия на науките, а от 16.11.1928 г. е избран за действителен член. Избран е за секретар на Природо-математическия клон на Българската академия на науките (1933 – 1934) и за негов председател (1944 – 1947).

Проф. Ценов е първият преподавател по техническа механика в Държавната политехника в София.

Научни изследвания

[редактиране | редактиране на кода]

Основните му научни работи са в областта на аналитичната динамика. Той разработва вариационните принципи на механиката и техните приложения върху перкусиите, движението на велосипеда и др.

Изследва холономните системи, при които връзките в системата могат да се изразят чрез краен брой уравнения между координатите на точките на системата и времето. Основните уравнения, получени от проф. Ценов, са за нехолономни системи, при които връзките в системата се представят чрез уравнения, които съдържат освен координатите на точките на системата и времето, още и производните на тези координати спрямо времето. Предложените от него нови уравнения за движението на нехолономни системи са известни в литературата като първи уравнения на Ценов.

Проф. Иван Ценов е участвал и докладвал свои научни приноси на много международни форуми: конгреса по приложна механика (1924 г. Холандия), конгресите в Стокхолм (1928 г.), Париж (1931 г.), пети конгрес на славянските математици (1924 г. Прага) и други.

  • Орден Свети Александър IV степен (1922)
  • Орден Свети Александър III степен (1928)
  • Орден „За гражданска заслуга“ (1934)
  • Орден Кирил и Методий I степен (1951)
  • Димитровска награда I степен (1951)
  • Орден Народна република България I степен (1958)
  • Орден Народна република България I степен (1959)
  • Орден Народна република България I степен (1963)
  • Почетно звание „Народен деятел на науката“ (1965)
  • Приложение уравненията на P. Appell за релативното движение, София, Печатница П. Глушков, 1911
  • Движение на твърдо тежко връщателно хомогенно тяло. Случай на Лагранж и Поасон, София, печ. П. Глушков, 1913, 53 стр.
  • Приложение уравненията на P. Appell за релативното движение, Годишник на СУ ФМФ, т. 8-9, 1911-1912 и 1912-1913, София, Придворна печатница, 1914, с. 1-59
  • Върху теорията за движението на велосипеда, Списание на БАН, г. 9, кн. 19, 1920, София, Държавна печатница, с. 123-217
  • Няколко забележки върху общите уравнения на движението на нехолономни материални системи, София, 1927, 19 стр.
  • Върху общите уравнения на движението на нехолономни материални системи, София, 1927, 16 стр.
  • Върху принципа на Hamilton, приспособен за нехолономни материални системи, София, 1927, 20 стр.
  • Канонична форма на уравненията на движението на нехолономни материални системи, София, 1927, 7 стр.