Иван Тодоров (Дедино)
| Иван Тодоров | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Иван Траянов Тодоров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през или около 1878 година[3] в радовишкото село Дедино, тогава в Османската империя, днес в община Конче в Северна Македония. Завършва IV отделение. Занимава се със земеделие.[2] Присъединява се към ВМОРО през 1903 година. Става четник при Коста Мазнейков и същата година участва в сражението на Смърдеш. След това сражение с една част от четата отстъпва на Готен, където групата е разбита в друго сражение с турски части и се разпръсква. Той се връща въкщи.[1]
През 1910 година младотурците му поискват пушката, но той им отказва и затова е бит и осъден на 15 години затвор. Лежи 2 години в Родос. Със застъпничеството на руския консул, през 1912 година е освободен и след излизането от затвора заминава в България. В Балканската война през 1912 – 1913 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 3-та рота на 13-та кукушка дружина,[2] и участва в сраженията при Малгара, Родосто, Дедеагач и други. В Междусъюзническата война през 1913 година участва в сражение със сръбски части на Султан тепе. Положението в родното му място, завладяно от Кралство Сърбия, не му позволява да се върне и се настанява в Струмица, тогава в Царство България, където остава до Първата световна война, при чието избухване през 1915 година се връща в родния си край с българските войски.[1]
Оставя да живее в родния си край, вече в Кралство Югославия. През 1934 година, когато българските власти се опитват да разтурят ВМРО на тяхна територия, сръбските власти търсят пушка, бинокъл и дрехи при него, но след претърсването в къщата му не намират нищо и го бият, арестуват го, но след 20 дни го освобождават.[1]
На 30 април 1943 година, като жител на Дедино, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 180.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 710.
- ↑ Към 1913 година е 35-годишен, а към 1943 година е на 65 години.
